Том Клэнси - Мечката и драконът

— Никога не съм бил там преди — каза Марк Грант, отговаряйки на въпроса на Джордж Уинстън. — Какво ще ми кажеш за този Рътлидж?

Министърът на финансите сви рамене.

— Леке от кариерата в Държавния департамент, издигнало се твърде високо в йерархията. Навремето имаше добри политически връзки, някога беше гъст с Ед Килти.

Бившият борсов агент повдигна вежди.

— Така ли? И защо Райън не го е изритал?

— Джак не е такъв — отвърна той, като се питаше дали в конкретния случай беше много разумно да държиш на принципите си.

— Джордж, той все още ли е такъв наивник?

— Може би, но държи на думата си, а мен това ме устройва. Подкрепи ни по въпроса за реформата на данъчната политика и в следващите няколко седмици тя ще мине в Конгреса.

Грант не вярваше в това, докато сам не се убеди.

— Е, да, ако лобистите в града не започнат да се хвърлят под колелата на влаковете.

Това накара другия мрачно да се усмихне.

— В такъв случай колелата им ще се смажат по-добре. Мисля си, дали да не пратим тези копелдаци в…?

„Джордж, ако вярваш в това, прекалено дълго си се мотал около президента“ — помисли си Грант, но не би могъл да го каже в този кабинет. В крайна сметка идеализмът не беше чак толкова лошо нещо.

— Ще притисна китайските копелета по въпроса за търговския баланс. Райън ще ни подкрепи ли?

— Казва, че ще го направи, и аз му вярвам, Марк.

— Ще видим. Надявам се Рътлидж да познава цифрите.

— Завършил е Харвард — отбеляза министърът на финансите.

— Знам — отвърна Грант. Той имаше свои предразсъдъци за научните заведения, а сам беше завършил Чикагския университет преди 20 години. — Какво пък толкова е Харвард, освен едно име и една привилегия?

Уинстън се засмя.

— Не всички, които идват оттам, са тъпанари.

— Ще видим, шефе. Както и да е.

Той вдигна куфара си и метна през рамо сака с компютъра.

— Колата ме чака долу.

— Приятно пътуване, Марк.

Тя се казваше Ян Лянхуа. Беше на трийсет и четири години, бременна в деветия месец и беше много изплашена. Това беше втората й бременност. При първата й се роди син, когото кръстиха Ю Лон — твърде гръмко име, което в превод означаваше приблизително Голям дракон. Но момченцето умря, когато беше на четири години, блъснато от велосипед, който го изпрати под колелата на един автобус. Смъртта съсипа родителите му и натъжи дори местните партийни босове, които наредиха да се направи разследване, но то оневини шофьора на автобуса и никога не можа да установи кой беше нехайният колоездач. За госпожа Ян това беше голяма загуба и тя потърси утеха в нещо, което не се одобряваше много от правителството на тази страна.

Тази утеха беше християнството — една чужда религия, която тук се презираше, макар и да не се преследваше явно от закона. В друга възраст тя може би щеше да намери утеха в ученията на Буда и Конфуций, но и те бяха до голяма степен изтрити от съзнанието на хората от марксисткия режим, който все още гледаше на всички религии като на опиум за народа. Една колежка й беше предложила дискретно да се срещне с неин приятел на име Ю Фаан. Госпожа Ян го откри и с това започна първата й измяна.

Тя установи, че преподобният Ю беше добре образован и много пътувал човек, което го издигна в очите й. Той беше и добър слушател, който не пропусна нито една нейна дума и от време на време й наливаше чай, като съчувствено докосна ръката й, когато сълзите започнаха да се стичат по лицето й. Едва когато тя разказа за бедите си, той започна своите уроци. Каза й, че Ю Лон е при Господ, защото той е особено добър към невинните деца. Въпреки че тя не може да види сина си в момента, той я вижда от небето и макар скръбта й да е напълно разбираема, тя трябва да вярва, че Бог е състрадание и любов, изпратил своя син на земята да покаже на хората правилния път и да даде живота си заради греховете на човечеството. Даде й една Библия, отпечатана на официален китайски, и й помогна да намери съответните пасажи в нея.

За госпожа Ян това не беше много лесно, но скръбта й беше толкова дълбока, че тя продължи да идва за съвети и накрая доведе със себе си съпруга си Куон. Господин Ян се оказа по-костелив орех за каквато и да било религия. Някога беше служил в народноосвободителната армия, където беше напълно обучен в съответствие с политиката на своята страна и беше дал достатъчно добри отговори на теста, за да го изпратят в школа за сержанти, за която се искаше политическа надеждност. Но Куон беше добър баща за малкия Голям дракон и той също чувстваше голяма празнина у себе си, която не можеше лесно да запълни. Преподобният Ю му помогна да го стори и скоро двамата Ян започнаха да посещават тайните му църковни служби. Постепенно те започнаха да приемат загубата си с по-голяма увереност за отвъдния живот на Ю Лон и вярата, че един ден ще го видят отново в присъствието на всемогъщия Бог, в чието съществуване започнаха да вярват по-силно.