Том Клэнси - Мечката и драконът

— Само Чаи. Фан я използва като мен. Всъщност той я харесва повече. Смята, че има по-добра уста.

— А? — И за да смекчи въпроса, Номури се усмихна.

— Нали ти казах, че министър Фан е стар човек. Понякога се нуждае от по-специално окуражаване. А Чаи не е толкова против това. Фан й напомня за дядо й — каза Мин.

— Значи всички момичета в службата споделят преживяванията си с министъра?

Мин се засмя.

— Разбира се, всички го правим.

„По дяволите!“ — каза си Номури. Винаги беше мислил, че жените са по-… дискретни и само мъжете се хвалят с подобни неща в съблекалнята.

— Първия път, когато той го направи с мен — продължи тя, — не знаех какво да правя. Затова помолих Чаи за съвет. Тя работи най-отдавна там. Каза ми просто да се радвам и да се опитвам да му доставя удоволствие. И той може да ми купи въртящия се стол, който си бях харесала. Чаи сигурно се отнася много добре с него. Миналия ноември й подари нов велосипед. Тя има по-големи гърди от моите, но аз съм по-хубава. Обаче е по-привързана към него и го харесва. Поне повече от мен. Аз не искам ново колело.

— Какво означава това — попита Роби Джексън.

— Не сме съвсем сигурни — призна директорът на ЦРУ. — Фан е разговарял надълго с нашия стар приятел Цзян Хансан. Говорили са за преговорите с нашия търговски екип, които започват утре. По дяволите! — Ед Фоли си погледна часовника. — Т.е. след 14 часа. И изглежда, че те искат отстъпки от нас, вместо да ни предлагат такива. Ядосани са повече, отколкото очаквахме, за това, че признахме Тайван.

— Да вървят на майната си! — каза Райън.

— Джак, споделям чувствата ти, но да не влагаме прекалено много емоции за това какво мислят те — предложи Фоли.

— Започваш да говориш като Скот — каза президентът.

— Така ли! Ако искаш Ленгли да се управлява от някой, който се съгласява с всичко, което кажеш, значи не си попаднал на подходящия човек — опъна се директорът на ЦРУ.

— Прав си, Ед — съгласи се Джак. — Карай нататък.

— Джак, трябва да предупредим Рътлидж, че на КНР няма да им хареса това, което ще им каже. Може би няма да са в настроение да направят много отстъпки в търговските преговори.

— Но и Съединените щати нямат подобни намерения — каза Райън на директора на ЦРУ. — Стигаме пак до факта, че те имат нужда от нашите пари повече, отколкото ние от техните стоки.

— А каква е вероятността всичко това да е блъф? Имам предвид тази информация — попита вицепрезидентът Джексън.

— Искате да кажете, че могат да използват този източник, за да ни заблудят с информацията, която ни подхвърлят? — попита Патриша Фоли. — Според мен такава вероятност е равна на нула или почти равна на нула.

— Защо си толкова уверена, Мери Пат? — попита президентът Райън.

— Не му е мястото да го казвам тук, Джак, но наистина съм уверена — отговори тя, притеснявайки съпруга си.

Райън забеляза това. В разузнаването много рядко се случваше някой да бъде абсолютно уверен в нещо и Ед винаги беше много предпазлив. Но Мери Пат беше по-директна. Тя беше напълно лоялна към хората си като майка към детето си и Райън й се възхищаваше, въпреки че и той понякога си казваше, че това не винаги е реалистично.

— Какво ще кажеш, Ед? — попита Райън просто за да го провери.

— В случая подкрепям Мери. Този източник се оказа златна мина.

— Значи според вас този документ представлява позицията на тяхното правителство? — попита вицепрезидентът.

Фоли обаче го изненада, поклащайки глава.

— Не, това е позицията на Цзян Хансан. Той е влиятелен министър, но не може да говори от името на цялото правителство. Забележете, че в този текст не се казва каква е тяхната официална позиция. Цзян вероятно е изразител на едно мнение на група влиятелни хора в Политбюро, но там има също и умерени, за чиято позиция в този документ не става дума.

— Страхотно! — каза Роби и се размърда в стола си. — Тогава защо ни губите времето с това нещо?

— Цзян е много гъст с министъра на отбраната. Всъщност той има решаващ глас по въпросите на цялата им национална сигурност. Ако прехвърли влиянието си и върху търговската им политика, ще имаме проблем и нашият екип на преговорите трябва да бъде уведомен предварително — каза директорът на ЦРУ.

— И така? — попита уморено Мин. Мразеше да се облича и да си тръгва. За нея това означаваше, че няма да може да се наспи като хората.

— Значи утре трябва да станеш рано и да сложиш това в компютъра на Чаи. Още една нова система като тази, която вкара в твоя компютър. Сега най-новата система е 6.3.2 и ще мине година, докато се наложи да я сменяме.