Том Клэнси - Мечката и драконът

— Мислиш ли?

— Като бивш началник на техния оперативен отдел той се е обявявал за повишаване на боеготовността, а е и малко интелектуалец. Миналата година публикува едно дълго есе за римските легиони. Заглавието му беше „Войниците на Цезар“. В него се съдържа следният цитат от еврейския историк Йосиф: „Техните учения бяха безкръвни битки, а битките им кървави учения.“ Както и да е. Изваждането на цитати от хора като Йосиф си е чисто ровене в историята, но намекът е съвсем очевиден. Той пледира за по-добро обучение на руската армия и изявява претенции за главнокомандващ. Отделя много време на друг древен историк, който е писал по въпроса как се изгражда един центурион. Съветската армия наистина не разполага със сержанти, както ние разбираме това звание, и Бондаренко е един от новото поколение старши офицери, който твърди, че новата руска армия трябва да въведе отново това понятие. — „В това има много логика“, помисли си Лар.

— Значи смяташ, че ще подгони подчинените си, за да влязат във форма. А руският флот в Далечния изток?

— Той не е под негово подчинение. Разполага с тактическа фронтова авиация и сухопътни войски. Това е всичко.

— Техният флот е така осран, че не знае как да си избърше задника — забеляза Манкузо. — Има ли друго?

— Разни политически дреболии, които можете да прочетете и сам, когато имате време. Китайците продължават да извършват военни маневри. В момента разиграват учение южно от река Амур, в което участват четири дивизии.

— Толкова голямо?

— Адмирале, те са на засилен подготвителен режим вече три години. Няма нищо обезпокоително, но харчат доста пари за превъоръжаване на Китайската народноосвободителна армия. В сегашното участват много танкове и артилерия. Голяма стрелба пада. Районът е подходящ за маневри, защото не е много населен, но не е равен като пустинята Невада. Отначало, когато започнаха, ги следяхме изкъсо, но сега вече се превърна почти в постоянна практика.

— Така ли? А какво мислят руснаците по въпроса?

Лар се протегна в стола си.

— Сър, вероятно това е и причината за новото назначение на Бондаренко. Сигурно защото изостават в бойната подготовка. Китайците ги превъзхождат много по численост на силите, струпани по границата, но не са прибягвали до враждебни действия. В момента политическата обстановка е сравнително спокойна.

— Аха — изръмжа командващият зад бюрото си. — А Тайван?

— Военните учения в близост до пролива също зачестиха, но няма и помен от десантни маневри. Следим ги внимателно с помощта на нашите приятели от Тайван.

Манкузо кимна. Имаше в кабинета си етажерка, пълна с планове за изпращане на 7-и флот на Запад, а почти непрекъснато един от корабите му се намираше на „посещение на вежливост“ в пристанищата на острова. За моряците му Република Китай беше страхотно място за добро прекарване на времето, пълно с жени, за чиито услуги човек можеше да се спазари. Наличието на американски боен кораб в пристанището на Тайпе превръщаше града в неудобна зона за ракетна атака. Дори една драскотина, причинена на американски кораб, можеше да се изтълкува като враждебен акт и повод за война. Никой не вярваше китайските комунисти да са готови за подобно нещо. За да запази нещата в това положение, Манкузо държеше своите самолетоносачи непрекъснато под пара, карайки ги постоянно да извършват учения на своите прехващачи и щурмови изтребители-бомбардировачи както през 80-те години. Той винаги държеше и поне една щурмова или някоя по-бавна подводница в пролива Формоза, факт, за който се споменаваше в медиите само когато от време на време им се подхвърлеше информация, уж изтекла от военноморските сили. Но подводниците много рядко акостираха в пристанищата на Тайван. Те бяха по-ефикасни, когато не се виждаха. Но в друга етажерка той държеше купища перископни снимки на китайски бойни кораби, както и фотографии на корпусите им, направени директно под водата, които подлагаха на изпитание щурманите на подводниците.

От време на време караше хората си да проследяват подводници на китайските комунисти, както навремето беше правил с „Далас“ срещу някогашния съветски флот. Обаче това беше по-лесно. Китайските ядрени реактори бяха толкова шумни, че рибите ги избягваха отдалеч, за да не си повредят ушите, шегуваха се неговите подслушвачи. Колкото и КНР да дрънкаше оръжие срещу Тайван, ако неговият 7-и флот се противопоставеше на евентуално истинско нападение, работата бързо щеше да се превърне в кървава касапница и той се надяваше, че в Пекин са наясно с това. Ако имаха някакви съмнения, опитът им да ги проверят щеше да им струва доста скъпо. Освен това засега китайците не разполагаха с кораби амфибии, с които биха могли да направят десант, а и не даваха основание да се мисли, че имат намерение да ги построят.