Том Клэнси - Мечката и драконът

— Добре, господа. През следващите дни ще искам да разговарям поотделно с всеки от вас. След това ще трябва да се запозная с частите, които командвате. Ще видите, че с мен се работи сравнително лесно. — С това имаше предвид, че не е като някои други генерали, които крещят. И той като останалите изискваше добра работа, но според него да откъснеш на някого главата пред другите не беше най-добрият начин да го постигнеш. — Освен това ми е известно, че сте опитни бойци. В срок от шест месеца, а може би и за по-малко, искам тази дивизия да бъде в състояние да се справи с всичко, което срещне по пътя си. Абсолютно с всичко.

„Че какво ли ще е то“, помисли си полковник Мастърман, „германците ли?“ При тоталната липса на реална заплаха ще е малко трудно да бъдат мотивирани войниците, но чистата радост от войниклъка не е по-различна от преживяването, което запалянковците изпитват от футбола. На истинските войници им е забавно да се потъркалят из калта с големите си играчки. В такива моменти те си задават въпроса какво ли ще е, ако всичко това е наистина. В 10-и и 11-и кавалерийски полк на 1-ва танкова дивизия имаше хора, които бяха участвали преди година в сраженията по границата със Саудитска Арабия и както навсякъде, и те разказваха на другите преживяванията си. Но неприятните спомени за тях бяха малко. Говореха повече как всичко им приличало повече на учение и наричаха тогавашните си противници „нещастни, тъпи парцалени кукли“, които не били в състояние да им окажат истинска съпротива. Малко попрекаляваха с хвалбите. В повечето случаи от една спечелена война остават само приятните спомени, особено ако тя не е продължителна. При вдигането на наздравици имената на падналите в боя се споменават с уважение и тъга, но като цяло това преживяване не оставя лоши спомени в участниците.

Не би могло да се каже, че войниците изгарят от желание да влязат в истинска битка. Просто те често се чувстват като футболисти, които тренират упорито, но остават на резервната скамейка. Все пак бяха наясно, че сражението е игра на живот и смърт, че не е футбол, но за мнозинството от тях това беше повече теоретичен въпрос. Танкистите стреляха с учебни снаряди и ако мишените се окажеха стоманени, изпитваха удоволствие, когато виждаха да хвърчат искри от попадението в целта. Но това не беше същото като да видиш кулата на противниковия танк да се накланя и от него да започнат да излизат пламъци и дим… И да си наясно, че животът на трима-четирима души вътре е угаснал като свещ, която някой петгодишен хлапак е духнал върху тортата за рождения му ден. Ветераните от Втората война в Персийския залив понякога говореха за нея като за резултатите от домашната си работа с изрази като: „Братче, това наистина беше нещо ужасно“, и толкова. Погледнато отстрани, за войниците убиването не е престъпление. Срещу тях има враг и двете страни играят една смъртоносна игра на едно и също бойно поле, която единият печели, а другият губи. „Ако не искаш да рискуваш живота си, да не си обличал униформа.“ Или пък: „Старай се повече, задник такъв, щото ние не си поплюваме.“ Това беше другата причина, поради която войниците обичаха ученията. Това не беше просто интересна и забавна тежка работа. Беше нещо като застраховка за живот, ако играта станеше истинска, а войниците, както комарджиите, обичат да имат хубави карти.

Дигс закри съвещанието и даде знак на полковник Мастърман да остане.

— Е, Дюк?

— Поогледах се наоколо. Намирам за доста добро това, което видях, сър. Гуисти е много добър и непрекъснато се оплаква, че не разполага с достатъчно време за подготовка. Това ми харесва.

— На мен също — съгласи се веднага Дигс. — Нещо друго?

— Както вече се каза, артилерията е в много добра форма и състоянието на бригадите не е лошо, като се има предвид липсата на достатъчно време за учения. Може и да не им допадат тренировките със съоръженията на казармения полигон, но въпреки това се стараят. Изостават с около двадесет процента от боеготовността на десети кавалерийски полк, когато участвахме с израелците в маневрите в пустинята Негев, а това не е никак зле. Сър, дайте ми три-четири месеца за подготовка на открито и те ще бъдат готови да се справят с всяка задача.

— Добре, Дюк. Следващата седмица ще ти подпиша чек. Имаш ли готови планове?

— Ще ви докладвам вдругиден. Правя обиколки с хеликоптер за проучване на околността, за да разбера какво можем и какво не можем да използваме. Има една немска бригада, която иска да играе ролята на агресора в съвместно учение.