Том Клэнси - Мечката и драконът

— Тогава ще почукаме по-силно на вратата, а може и направо върху главите им. Скот, тази сутрин и ти си чел онзи документ.

— Да — потвърди държавният секретар.

— Хората, които те се опитват да измамят и да оставят без работа, са американски граждани.

— Знам. Обаче помни, че не можем да диктуваме условия на една суверенна държава. В този свят не се постъпва така.

— Е добре, но можем да им кажем, че и те не могат да ни налагат своите виждания за търговията между нас.

— Джордж, по тези въпроси Америка от дълго време проявява голяма снизходителност.

— Може би, но проектът за реформа на търговските ни отношения е вече закон…

— Да, знам. Но знам също, че това ни вкара и в една истинска война — припомни на госта си държавният секретар.

— Ние я спечелихме. Аз пък помня и това. Може би и други си го спомнят. Скот, имаме огромен дефицит в търговията с китайците. Президентът каза, че на това нещо трябва да се сложи край. Аз, представи си, съм съгласен с него. Щом като ние купуваме от тях, и те трябва да купуват от нас, в противен случай ще внасяме пръчици за хранене и плюшени мечета от другаде.

— Това може да ни коства загуба на работни места — предупреди Адлер. — Те знаят как да изиграят тази карта. Ще анулират някои договори с нас и ще престанат да купуват нашата вече готова продукция, а тогава някои хора ще изгубят работата си.

— Обаче ако успеем, ще започнат да купуват от нас повече готова продукция и нашите фабрики ще могат да приемат на работа повече работници. Играй, за да спечелиш, Джордж — посъветва го Уинстън.

— Непрекъснато го правя, но това не ти е бейзбол, в който има правила и огради. Прилича по-скоро на ветроходно състезание в мъгла. Не винаги можеш да видиш противника си и дори къде е финишът.

— Тогава ще ти купя радар. Какво ще кажеш да ти дам един от моите хора, за да ти помага?

— Кой?

— Марк Грант. Той е моят компютърен магьосник. На него техническите, т.е. финансовите въпроси са му много ясни.

Адлер се замисли. Държавният департамент винаги е бил слаб в тази област. Не бяха много бизнесмените, които правеха кариера в дипломацията, а да се учиш на бизнес от книги не беше същото, като да имаш практика в тази област. Този факт се подценяваше от много „професионалисти“ в Държавния департамент.

— Добре, прати го. Сега пак искам да знам колко силно ще трябва да ги притиснем?

— Мисля, че ще трябва да поговориш по въпроса с Джак, но от това, което ми каза тази сутрин, разбрах, че искаме с нас да се играе на равностойни начала.

Лесно е да се каже, помисли си Адлер, но е трудно да се постигне. Той харесваше президента Райън и се възхищаваше от него, но не можеше да си затваря очите пред факта, че Фехтовачът не беше от най-търпеливите, а в дипломацията търпението е всичко. По дяволите, та то е единственото важно нещо.

— Добре — каза той, след като помисли малко, — ще говоря с него, преди да кажа на моите хора как да действат. Играта може да загрубее. Китайците не си падат много по деликатностите.

— Животът е сурово нещо — каза Уинстън.

Държавният секретар се усмихна.

— Добре, ще го имам предвид. Нека да видим какво ще каже Джак. Как върви икономиката?

— Все още доста добре. Цените продължават да са малко високи, но доходите се покачват, инфлацията е под контрол, а инвеститорите не се оплакват. Председателят на Бюрото за федералния резерв води умела монетарна политика. Имаме шанс да успеем да прокараме промените в закона за данъците, така че нещата не изглеждат зле. Вярно е, че в спокойни води корабът се управлява по-лесно.

Адлер направи кисела физиономия.

— Да, някога и аз ще опитам да я карам така. — Обаче сега той имаше заповед да навлезе в тайфун. Ставаше интересно.

— Е, как сме с боеготовността? — попита генерал Дигс събралите се офицери.

— Може и по-добре — призна полковникът, командващ 1-ва бригада. — Напоследък не ни достигат средства за обучение. Техниката и войниците са налице и прекарваме много време на полигона, обаче не е като да нагазиш в калта с танковете и бронетранспортьорите.

Генералът кимна в знак на съгласие.

— За мен това също е проблем — обади се подполковник Анжело Гуисти, командващ 1-ви ескадрон на 4-ти бронетанков кавалерийски полк. В сухопътните войски той беше известен като Еднокракият кон заради знака 1-ви/4-ти, който носеха на пагоните си войниците и офицерите от тази част. Това беше разузнаването на дивизията и неговият командир докладваше директно на командващия генерал на 1-ва танкова дивизия вместо на командващия бригадата. — Не мога да изведа хората си на учение навън, а обучението в района на казармата не си е работа. Местните фермери недоволстват, когато минаваме през нивите им и сме принудени да правим разузнаване по пътища с твърдо покритие. Обаче, сър, тези неща не стават така и това ме тревожи.