Том Клэнси - Зъбите на тигъра

— А ако знаеш, че е от лошите, тогава какво? — настоя агентът от ФБР.

— Виж, Енцо, дори теб не са те обучавали за такова нещо.

— Знам, но ситуацията тук е различна. Ако ми е известно, че разбойникът е терорист, че не можем да го арестуваме и че е замислил нещо, тогава мисля, че ще му видя сметката.

— Знаеш ли, там, по хълмовете на Афганистан, нашето разузнаване не винаги беше изрядно. Е, наистина се научих да излагам задника си на предната линия, но не и този на някои други нещастници.

— А хората, които преследвахте там, кого бяха убили?

— Те бяха част от организация, обявила война на Съединените щати. Така че не бяха съвсем невинни момчета или ако са били, никога не съм виждал пряко доказателство за това.

— А ако беше видял?

— Е, да, ама не видях.

— Имал си късмет — рече Енцо, спомняйки си за момиченцето с прерязаното гърло. В правото имаше поговорка, че трудните дела правят закона несъвършен, но той не може да предвиди всичко, което хората вършат. В реалния свят нещата не бяха само в черно и бяло, но той винаги беше държал на бялото. Брайън винаги е бил по-разсъдлив. Да, бяха близнаци, но разнояйчни. Доминик приличаше повече на баща си, беше повече италианец и по-емоционален, а Брайън повече на майка си, по-студен и по-северен тип. За външния наблюдател разликата между тях можеше да се види незначителна, но за самите близнаци тя често беше повод за подмятания и закачки. — Когато наистина се сблъскаш с подобно нещо и го видиш пред себе си, то те възпламенява.

— Бил съм в такава ситуация и съм го правил. Собственоръчно убих петима души. Но си вършех работата, нямаше нищо лично. Те се опитаха да ни устроят засада, но не бяха се подготвили както трябва, а аз направих обходна маневра и ги нападнах в гръб, точно както ме бяха учили. Не е моя грешката, че не внимаваха. Биха могли да се предадат, но предпочетоха да стрелят. Това беше грешка от тяхна страна, но човек трябва да прави това, което счита за най-правилно. — Неговият най-любим филм беше „Хондо“ на Джон Уейн.

— Алдо, не казвам, че си нерешителен.

— Знам какво имаш предвид, но да ти кажа право, не искам да ставам един от тях.

— Мисията ни тук не е точно такава. И аз имам съмнения, но ще остана и ще видя как ще се развият нещата. Винаги когато пожелаем, можем да се откажем.

— Предполагам.

В този момент на игрището Дерек Джетър нанесе такъв удар, че за питчърите си беше направо терорист.

В другия край на сградата Пийт Алекзандър говореше по секретния телефон с Колумбия, Мериланд.

— Как се представят? — чу гласа на Сам Гренджър в слушалката.

Пийт отпи една глътка от чашата с шери.

— Добри момчета са. И двамата имат съмнения. Морският пехотинец си го казва открито, а този от ФБР не говори за това, но лека-полека напредваме.

— Колко сериозни са съмненията им?

— Трудно е да се каже. Сам, винаги сме знаели, че най-трудната част ще е обучението. Малко американци биха искали да станат професионални убийци, поне не и тези, от които имаме нужда.

— В Управлението имат един, който би ставал…

— Но той е прекалено стар и ти го знаеш — възрази веднага Алекзандър. — Освен това неговата последна работа е отвъд океана, в Уелс, и като че ли е доволен от нея.

— Ако само…

— Ако леля ти имаше топки, щеше да ти бъде чичо — рече Пийт. — Подборът на кандидатите е твоя работа. Моята е да ги обучавам. Тези двамата са умни и имат нужните качества. Трудното при тях е темпераментът им. Работя по въпроса. Имай търпение.

— Във филмите е много по-лесно.

— Във филмите всичките са почти пълни психопати. На нас такива ли ни трябват?

— Мисля, че не. — Психопати колкото щеш. На всеки по-голям полицейски участък бяха известни по няколко такива. Убиваха хора за нищо и никакви пари или за малко дрога. Проблемът с тях беше, че не се подчиняваха на заповеди и не бяха много умни, освен във филмите. Къде бе онова момиче Никита, когато имаше нужда от нея?

— Така че ние трябва да имаме работа с добри, надеждни хора, които могат да мислят с главите си. А това, което мислят, не винаги е предвидимо. Добре е да си имаш работа със съзнателен човек, но в такъв случай той често би могъл да си задава въпроса дали онова, което върши, е правилно. Защо ти трябваше да изпращаш двама католици? Евреите са достатъчно лоши. Те носят вината си по рождение, а католиците научават всичко за нея в училище.

— Благодаря, ваше светейшество — отвърна със зле прикрита ирония Гренджър.

— Сам, още като се заловихме с тази работа, бяхме наясно, че няма да е лесна. Господи, та ти ми изпрати един морски пехотинец и един агент от ФБР. Защо не ми прати двама скаути?