Том Клэнси - Зъбите на тигъра

— Ами, говори ми, че не е много приказлив. Не мога да измисля нищо друго — каза Джак, след като помисли малко. — От нас не се очаква да превръщаме догадките във факти, нали?

— Правилно. Много хора мислят точно обратното, но не и тук. Предположенията са в основата на всички провали. Онзи психиатър в Ленгли често прибягва до тях. Добър е, но човек трябва да се научи да прави разлика между предположения и факти. И така, кажи ми нещо за господин Сали — нареди Уилс.

— Пада си по жените и не говори много. Управлява семейните пари по твърде консервативен начин.

— Нещо, което да ти подсказва, че е от лошите?

— Не, но си заслужава да бъде наблюдаван заради неговия религиозен… екстремизъм не е най-точната дума. Нещо тук липсва. Той не се хвали, не обича показността, каквито са обикновено повечето богати хора на неговата възраст. Кой сложи началото на досието за него? — попита Джак.

— Ами англичаните. Нещо в този човек е предизвикало интереса на техните старши аналитици. После Ленгли направи кратко проучване и сложи началото на собствено досие. След това беше засечен да разговаря с човек, който също има досие в Ленгли, въпреки че в разговора между двамата не е имало нищо важно — обясни Уилс. — Знаеш ли, много по-лесно е да се отвори една папка, отколкото да се затвори. Неговият клетъчен телефон е кодиран в компютрите на АНС и те докладват за него винаги, когато е включен. Аз също съм преглеждал досието. Мисля, че си струва да бъде държан под око, но не съм сигурен защо. В този бизнес се научаваш да се доверяваш на инстинктите си, Джак. Затова те определям за нашия вътрешен експерт по този младеж.

— А и трябва да разбера как се разпорежда с парите си, така ли?

— Точно така. Знаеш ли, не са нужни много пари, за да се финансира банда терористи, поне за него не биха били много. За тези хора един милион долара годишно са много пари. Изискванията им са скромни и разходите по тях не са големи. Така че ти трябва да следиш какви са печалбите му на борсата. Има вероятност той да се опита да скрие това, което прави тайно с големите си сделки.

— Аз не съм счетоводител — отбеляза Джак. Баща му беше получил дипломата си за такъв много отдавна, но никога не се беше възползвал от нея, дори при попълването на собствената си данъчна декларация. За това той си имаше адвокатска кантора.

— Бива ли те в аритметиката?

— Ами да.

— Тогава наблегни на нея.

„Страхотно“, помисли си Джон Патрик Райън-младши. След това си спомни, че истинското разузнаване не беше да застреляш някого или да изчукаш някоя красавица. Имаше го само във филмите, а това беше реалният свят.

— Толкова ли бърза нашият приятел? — попита доста изненадан Ернесто.

— Така изглежда. Напоследък северноамериканците здравата са ги притиснали. Предполагам, че искат да напомнят на враговете си, че все още могат да хапят. Може би това за тях е въпрос на чест — предположи Пабло. Неговият приятел разбираше това.

— Тогава какво ще правим?

— Когато пристигнат в Мексико Сити, ще уредим прехвърлянето им в Америка, а предполагам, че ще трябва да уредим и снабдяването им с оръжия.

— Някакви възможни усложнения?

— Ако северноамериканците успеят да проникнат в наши организации, могат да бъдат предупредени предварително, а и някой да им прошепне, че и ние сме замесени. Но вече сме обсъждали този въпрос.

Да, бяха го обсъждали накратко, помисли си Ернесто, но само отдалеч. Сега чукащият на вратата вече започваше да блъска по-силно и беше време за повече размисъл. Но той не можеше да се откаже от сделката. Това също беше въпрос на чест и бизнес. Подготвяха първата пратка кокаин за Европейския съюз. Перспективата беше за голям пазар.

— Колко души ще дойдат?

— Каза, че са четиринайсет. Нямат никакви оръжия.

— Имаш ли представа какво ще им трябва?

— Леки автомати ще свършат работата, плюс, естествено, пистолети — рече Пабло. — Имаме доставчик в Мексико, който може да се справи с проблема за по-малко от десет хиляди долара. За още десет можем да уредим оръжията да бъдат предадени на крайните потребители в Америка, за да избегнем усложнения при преминаването на границата.

— Добре, така да бъде. Ти ще отидеш ли в Мексико?

Пабло кимна.

— Заминавам утре сутринта. Като първи път ще трябва да съгласувам действията им с тези на койотите.

— Бъди внимателен — нареди Ернесто. Предупреждението му имаше силата на експлозив. Пабло обичаше да рискува, но неговите услуги бяха много важни за картела. Трудно биха го заменили.