Том Клэнси - Зъбите на тигъра

— Сигурно взима виагра — рече с известна завист Ърнест.

— Ърни, момчето ми, не му завиждай. Това ще му струва двуседмичната ни заплата. А и тя сигурно ще е много благодарна за онова, което ще получи.

— Мръсникът му с мръсник — пак изруга Ърнест.

— Кльощава е, но не чак толкова — рече Питър и се засмя. Знаеха каква е таксата на Манди Дейвис за нейните „умения“ и като всички останали мъже се питаха какви ли специални неща прави, за да я получи, въпреки че я презираха. Като агенти от контраразузнаването не проявяваха онова съчувствие, което изпитва дългогодишният полицай към не толкова опитни жени, които се опитваха да си изкарват хляба по този начин. Седемстотин и петдесет лири стерлинги за една вечерна визита и две хиляди за цяла нощ. Никой не се запита каква ли е таксата й за цял уикенд.

И двамата си сложиха слушалките, за да проверят дали микрофоните работят, сменяйки различните канали, за да ги проследят из къщата.

— Мръсникът е нетърпелив — отбеляза Ърнест. — Тя дали ще остане за през нощта?

— Надявам се да не остане, Ърни. Ако не остане, онзи може би ще вдигне шибания телефон и ние ще успеем да измъкнем нещо полезно от копелето.

— Проклетият му арабин — изсумтя Ърнест, съгласявайки се с партньора си. И двамата бяха на мнение, че Манди е по-хубава от Розали. Беше подходяща за компаньонка на някой министър.

Предположението им се оказа вярно. Манди Дейвис си тръгна в 10:23 сутринта, спирайки се пред вратата за целувка и усмивка, която със сигурност можеше да разбие всяко мъжко сърце. След това тръгна по „Бъркли Стрийт“ по посока на „Пикадили“, където не зави надясно при дрогерията, за да влезе в станцията на метрото на ъгъла на „Пикадили“ и „Стратън“, а се качи в такси, което я отведе в центъра до новата сграда на Скотланд Ярд. Там щеше да я разпита приятелски настроен млад детектив, който й харесваше, въпреки че тя беше прекалено опитна в професията, за да не бърка работата с удоволствието. Уда беше изпълнен с енергия жребец и плащаше добре, обаче ако някой имаше някакви илюзии за отношенията им, то те бяха от негова, а не от нейна страна.

Телефонните номера се появиха на регистрационното табло и бяха запаметени заедно с точния час в техните портативни компютри. Бяха два и най-малко още един с „Теймс Хаус“. Във всеки от телефоните на Сали беше прикрепено миниатюрно регистриращо устройство, което отбелязваше дестинацията на всеки разговор, който той водеше. Подобно устройство правеше същото и с входящите повиквания, а три касетофона записваха всяка дума. Този разговор беше с мобилен телефон в чужбина.

— Обажда се на своя приятел Мохамед — рече Питър. — Питам се за какво ли ще си говорят.

— Обзалагам се, че най-малко десет минути ще приказват за приключението му през този уикенд.

— Да, той е голямо плямпало — съгласи се Питър.

— Твърде кльощава е, но е опитна курва, приятелю. Бива си я тази неверница — увери Сали колегата си. Тя и Розали наистина го харесваха. Беше уверен в това.

— Радвам се да го чуя — отвърна търпеливо Мохамед от Париж. — А сега да поговорим за бизнес.

— Както кажеш, приятелю.

— Американската операция мина добре.

— Да, видях. Колко е общият брой?

— Осемдесет и трима убити и сто четиридесет и трима ранени. Можеха да бъдат повече, но една от групите допусна грешка. По-важното е, че новината се разпространи навсякъде. Днес по телевизията предават само за свещените мъченици и техните атаки.

— Това наистина е чудесно. Голям удар за Аллах.

— О, да. Сега трябва да прехвърлиш известна сума в сметката ми.

— Колко?

— Засега ще стигнат сто хиляди английски лири.

— До десет сутринта ще ги прехвърля. — Всъщност можеше да го направи един-два часа по-бързо, но на следващата сутрин възнамеряваше да поспи до по-късно. Манди го беше изтощила. Сега лежеше в леглото, пиеше френско вино, пушеше цигара и гледаше разсеяно телевизия. Искаше да чуе основната новинарска емисия на „Скай Нюз“. — Това ли е всичко?

— Да, засега.

— Ще бъде изпълнено — увери той Мохамед.

— Чудесно. Лека нощ, Уда.

— Почакай, искам да те питам нещо…

— Не сега. Трябва да бъдем предпазливи — предупреди го Мохамед. Използването на мобилен телефон криеше опасности. Чу как другият въздъхна.

— Както кажеш. Лека нощ. — И двамата затвориха телефоните.

— Кръчмата в Съмърсет беше доста приятна. Казваше се „Синият глиган“ — рече Манди. — Храната беше прилична. В петък вечерта Уда си поръча пуйка и изпи две пинти бира. Миналата вечер вечеряхме в един ресторант срещу хотела, казваше се „Овощна градина“. Той яде шатобриан, а аз морски език по дувърски. В събота следобед излязохме за малко по магазините. Той нямаше голямо желание за излизане, през повечето време предпочиташе да е в леглото. — Детективът хубавец записваше всичко на касетофон и си водеше бележки. Същото правеше още един полицай. И двамата се стараеха също толкова, колкото и тя.