Том Клэнси - Зъбите на тигъра

Погледна към другите: Джери Раундс — неговият шеф на стратегическото планиране, Сам Гренджър — шеф на операциите. Дори преди създаването на предприятието тримата бяха разсъждавали върху формата на света и върху това как някои негови ъгли могат най-добре да бъдат заоблени. Тук беше и Рик Бел — шефът на отдел анализи, човекът, който прекарваше работното си време в пресяване на информационния „поток“ между АНС и ЦРУ в стремежа си да открие някакъв смисъл в съобщения, които на пръв поглед нямаха връзка помежду си. Разбира се, в това отношение той беше подпомаган от тридесет и пет хиляди аналитици в Ленгли, Форт Мийд и други такива места. Като всички старши анализатори и той обичаше да се подвизава на оперативното поле, а тук това беше наистина възможно, защото Колежът беше твърде малък, за да бъде превзет от собствената си бюрокрация. Той и Хендли се безпокояха, че може би не винаги ще е така, затова и двамата се стараеха да не позволяват да се изграждат империи.

Доколкото им беше известно, Колежът беше единственият такъв институт в света. Освен това беше създаден така, че съществуването му можеше да бъде прекратено в срок от два-три месеца. Тъй като „Хендли и съдружници“ не привличаха чужди инвеститори, те не бяха обект на особено внимание от страна на обществеността и машинациите им не бяха в полезрението й. Освен това общността, към която принадлежаха, не се занимаваше със самореклама. В една сфера, в която всички правеха едно и също, никой не се занимаваше особено много с работата на другия, освен ако не се случеше да бъде лошо ужилен от него. Колежът не жилеше. Поне не и с пари.

— И така — започна Хендли, — готови ли сме?

— Да — отговори Раундс вместо Гренджър. Сам кимна и се усмихна.

— Готови сме — обяви официално Гренджър. — Нашите две момчета се доказаха така, както не сме очаквали.

— Справиха се много добре — съгласи се Бел. — А онзи младеж Райън откри в лицето на Сали и първия обект. Събитията от петък станаха повод за размяна на много съобщения. Те помогнаха да бъдат открити доста ликуващи хора. Много от тях са само сътрудници и подражатели, но дори и да видим сметката на някого погрешка, загубата няма да бъде голяма. Вече съм определил окончателно първите четирима. Сам, имаш ли план как бихме могли да се справим с тях?

Сега дойде ред на Дейвис.

— Ще пристъпим към разузнаване с бой. След като ликвидираме един-двама, ще видим каква ще бъде реакцията, ако изобщо има такава, и ще се ориентираме от нея. Съгласен съм, че господин Сали изглежда най-подходящ като първа цел. Въпросът е дали отстраняването му трябва да бъде открито или прикрито?

— Обясни — нареди Хендли.

— Ами, едно е, ако бъде намерен мъртъв на улицата, и съвсем друго, ако изчезне с парите на баща си и остави бележка, в която казва, че иска да прекрати това, което върши, и да се оттегли — обясни Сам.

— Отвличане? Опасно е. Лондонската полиция има сто процента разкриваемост на отвличанията. Това е опасна игра, особено при първия опит.

— Е, можем да наемем някой актьор за ролята, да го облечем по подходящ начин, да го прехвърлим със самолет до нюйоркското летище „Кенеди“ и след това да го накараме да изчезне. Така можем да се отървем от тялото и да запазим парите. До какви суми има достъп той, Рик?

— Пряк достъп ли? Над повече от триста милиона долара.

— Може да дойдат доста добре на ковчежника ни — рече Сам. — А и това няма да се отрази кой знае колко фатално на баща му, нали?

— Парите на баща му ли? Те са не по малко от три милиарда — отвърна Бел. — Ще почувства силно загубата им, но няма да се разори. А като знаем какво е мнението за сина му, това може да бъде добро прикритие на операцията ни — предположи той.

— Не го препоръчам като начин за действие, но все пак е една възможност — заключи Гренджър.

Разбира се, тези въпроси бяха вече обсъждани. Играта беше твърде очевидна, за да не бъде забелязана. Тристате милиона долара щяха да се отразят доста добре на сметката на Колежа, да речем, в някоя банка на Бахамските острови или пък в Лихтенщайн. Човек може да скрие пари навсякъде, където има телефонни връзки. В края на краищата това щяха да бъдат само електрони, а не кюлчета злато.

Хендли беше изненадан, че Сам направи толкова рано това предложение. Може би искаше да разбере какво мислят колегите му за него. Явно не ги вълнуваше много мисълта, че може да бъде отнет животът на Сали, но възможността едновременно с това да бъде и ограбен засягаше много по-различни струни. Човешката съвест е много странно нещо, заключи Гери.