Уильям Дил - Хамелеон

— Не става дума за бързина, а за съзнанието — обясни Сами.

— Токенруи сан може да хване колибри в полет — продължи О’Хара. — Движението се получава много бързо, даже не се забелязва, а само се усеща раздвижването на въздуха от ръката му. Този вятър се нарича окиншива и има различен смисъл за различните хора. За тебе, вятърът ще означава объркване, за мен — понеже съм му приятел — може да означава сигурност. За неговите врагове може да значи опасност.

— А след това той ще отвори ръката си — каза Сами, протегна ръка и разтвори юмрук — и птичката ще е там и ще го чака да я духне, за да излети отново.

— Това е мистичната страна — обясни О’Хара. — Когато разбера това, ще почувствам, че съм постигнал „Фазата на Отвъдното“.

— Всичко това е много трудно…

— Това е защото изисква по-друг начин на мислене от онзи, с който си свикнала. Кимура промени живота ми… не, спаси живота ми. Ако не беше той, можех да свърша като ловец на глави от рода на онзи пънк Малките Уши.

— Не ти ли се струва странно — каза тя, — че не толкова отдавна сме били във война. Той беше ли замесен в нея?

— Замесен ли? — изсмя се Сами. — Мисля, че можеш да използваш тази дума.

О’Хара поясни:

— Той участваше в подбора на офицерите — имай предвид, че говоря за висшия команден състав на Имперската армия — които трябваше да влязат в седмото ниво на хигару-даши . Избра само дванайсет. Те прекараха с него три години и едва след това се върнаха към преките си задължения… през 1942. Всеки от тях се превърна в ключова фигура в японската военна машина.

Тя остана замислена в продължение на минута, осмисляйки чутото.

— Може да се каже, че ги е подготвял да ни спукат гьона — поясни О’Хара.

Той и Сами се разсмяха на израза, а след малко и тя се присъедини към тях.

— И ти ли мислиш по същия начин за него? — обърна се тя към Сами.

— Не е съвсем така — намеси се О’Хара. — Токенруи сан е негов дядо.

Чудесно, Илайза. Следващия път си събуй обувката, преди да напъхаш крак в собствената си уста.

— Извинявам се — обади се тя, — беше крайно тъпо от моя страна да споменавам за войната.

— Това не е тайна — каза Сами и продължи бързо: — Както и да е, този въпрос възниква естествено, макар много хора да не го задават. На него ще му хареса, че си проявила откровеността да разбереш истината докрай. Има обаче още нещо. Хигару никога не се използва за агресия, а само за защита. Когато дядо ми се е съгласил да обучи онези хора, направил го е, защото му е било внушено, че Япония може да бъде нападната.

— Той изпитва топло чувство към теб — смени темата О’Хара. — Докато аз… аз смятах, че двамата с онзи пистолеро сте в комбина. Някакъв по-сложен капан.

— Ами, благодаря ти. Обиколих половината свят, изтърпях унижения, подмятаха ме насам-натам, едва не бях убита, единствено за да ти донеса тези писма, а ти мислиш, че аз мога да съм… в „комбина“, представяш ли си, с онзи тъпак. Ако си в седмата фаза или както там го наричате, би следвало да преценяваш човешките характери малко по-добре. И освен това какъв беше смисълът на цялата мелодрама? Ако единственото, което искаш, е мир и спокойствие, защо просто не му каза, че санкцията срещу тебе е отменена?

— Би било прекалено логично.

— Точно така — обади се Сами. — По начина, по който стана, той ще разбере, че сме напълно сериозни.

— Все едно да удариш магаре с топ, за да му привлечеш вниманието.

— Освен това той имаше нужда от нещо по-солидно за парите, които е загубил.

— Във всеки случай — допълни О’Хара, — искахме да бъдем сигурни и в тебе.

— Искаш да кажеш, че сте ме използвали само като примамка.

О’Хара помисли малко и кимна:

— Да, може да се каже и така.

— Знаехме, че не работите заедно след пътуването ти от Осака — поясни Сами. — Следях го по магистралата. Когато те загуби от погледа си за минута-две, той изпадна в паника.

— Е, и…?

— Е, ако бяхте в комбина — каза О’Хара, — ти щеше да му кажеш къде ще се състои срещата. И той щеше да отиде там предварително. И щеше да се опита да ми постави клопка.

— Откъде знаеш?

— Има го в учебника за шпиони. Втора глава.

— Много умно. Излишно хитро, но умно.

Питам се дали наистина може да стои на един крак, без да мърда в продължение на шест часа. И без да мигне с тези очи. Тези зелени, зелени очи.

Той говори, Гън, слушай какво ти казва.

— … съгласно Шинто. Вселената се развива, като оставя нещата да се развият по техния начин. Нищо не може да се промени чрез външна намеса.