Уильям Дил - Хамелеон

Големият мъж се облегна на стената и въздъхна.

— Надявам се, че можеш да плуваш — каза той, наблюдавайки боричкащото се в ледената черна вода тяло.

Малките Уши се добра до кея и с мъка се изтегли върху платформата. После се отпусна на четири крака.

Големият мъж го хвана за яката, вдигна го на крака и го замъкна в стаята. След това разтвори писмото пред лицето на Малките Уши.

— Можеш ли да четеш?

Малките Уши се опита да фокусира погледа си. Започваше да трепери. Изплю вода на пода.

— Прочети!

Малките Уши изчака, докато погледът му се фокусира и зачете писмото.

— Кучият му син — каза той. Отново прегледа съдържанието и поклати глава недоверчиво.

— Едва не загуби живота си за нищо — каза големият мъж. Болката в рамото му започваше да пулсира.

Малките Уши разтри врата си. Там имаше петно, което започваше да отича. Гласът му прозвуча с дрезгав шепот:

— Не вярвам — каза той, клатейки глава. — Не вярвам на тази шибана история. Знаеш ли какво вложих в тази операция? Започнах да я следя от Сан Франциско, за бога. До момента съм похарчил поне шест хиляди от собствените си пари. Без да говорим за времето. Три, четири седмици. Сигурно ми струва близо десет хиляди, дяволите да го вземат.

— Изпрати на Зимния сметката.

— Ще му изпратя сметката, но като се върна, ще скопя кучия син.

— Добре, значи ще ти трябва и това — големият мъж натисна бутона за освобождаване на острието на ножа и го прибра, натискайки го в стената. После го хвърли на Малките Уши. — Поне ножа си няма да загубиш — успокоително каза той.

— Господи, не мога да повярвам на всичко това — отвърна Малките Уши, който не беше спрял да клати недоверчиво глава. После помъкна мокрото си, треперещо тяло през стаята, изтегли забития в стената пистолет 38-и калибър, закуцука нагоре по стълбите и забравил за пистолета в ръката си, излезе през вратата, като разтриваше гърлото си.

Големият мъж се обърна към Илайза.

— Ей — каза той, — за дребосък изглеждаш доста добре.

Очите на Илайза все още бяха като понички и докато вървяха нагоре към улицата, въпросите сами се сипеха от нея:

— Добре ли си? Кой беше онзи? Така ли ще го оставиш да си отиде? Луд ли е? Ти едва не му счупи врата. Заплаши го, че ще му прережеш гърлото. Той се опита да те убие. Какво, по дяволите, става тук? Няма ли да те нападне по-късно пак?

— Той е ловец на глави — отговори големият мъж. — Първото правило при тях е никога да не позволяват на емоциите да се намесват в работата. Ако започне да чувства, вместо да мисли, един ден ще свърши ухилен с лице, обърнато към луната.

Тя потръпна, започвайки да осъзнава случилото се преди малко. Мъжът с малките уши се беше опитал да ги убие.

— Кацуо?

Гласът се разнесе зад нея. Тих глас, който прозвуча властно. Когато се обърна, тя се озова лице в лице с млад японец. Той беше по-нисък с цяла глава от големия мъж, но бе с широки рамене и с кръст, за който не заслужаваше да се говори. Беше облечен в черен пуловер с поло яка, черни панталони, обут бе в черни обувки с меки подметки, а черната му коса беше разпиляна върху яката на пуловера. В погледа на кафявите му очи имаше безпокойство.

Тя замръзна, но в следващия миг големият мъж заговори и се разбра, че това е свой човек.

— Добре ли си, приятелю? — запита той големия.

— Мръсникът едва не ми преряза ръката. Имаше ли още някой с него?

— Не, действаше сам — отвърна японецът. После се усмихна и повдигна вежди: — Може би трябваше да стоя по-наблизо до теб. Но не допусках, че може да ти е равен. Не ми изглеждаше чак толкова жилав.

— Равен на мен? Глупости. Той беше просто един жалък уличен побойник. Има късмет. О, между другото, Илайза Гън, това е Сами. Той те проследи, докато аз следях нещастника без уши. Нарича се дублиране.

Но тя не го слушаше. Беше се концентрирала върху очите на големия мъж.

— Едното ти око си промени цвета — каза му тя.

— Какво?

— Онова око. Дясното ти око е зелено. А беше сиво.

Той се извърна настрани от нея, а Сами го погледна внимателно.

— Боговете наистина са се пошегували — каза Сами подигравателно сериозно. — Променили са цвета на дясното ти око.

— Хайде да отидем при доктор Сайвай — предложи големият мъж. — Трябва да ме позакърпи.

Но Илайза не допусна вниманието й да бъде отклонено. Започна да се смее. Наистина се смееше сърдечно.

— Контактни лещи — каза тя. — Бил си с контактни лещи. А каубойските ботуши те правят по-висок с цял инч. Контактните лещи променят цвета на очите ти. Брадата… останалото… Кацуо… по дяволите, ти си О’Хара!