Уильям Дил - Хамелеон

— За да не попаднат в чужди ръце! — възкликна Илайза.

— Така мисля и аз — съгласи ce О’Хара. — Което означава, че онзи, който е поръчал убийството, е разполагал с подробностите на нещо от конструкцията на „Торо“.

— Помпената инсталация! — извика Магьосника.

— Какво друго?

— Ако случаят е такъв, за унищожаването на „Торо“ може да има две причини: едната е да се постави „Сънсет Ойл“ пред неразрешим финансов проблем; другата е, че АМРАН вече е разполагал с чертежите на помпената инсталация. Искали са снимките й да не попаднат на пазара. Следователно АМРАН вече използва такава помпена инсталация някъде.

— Мисълта е интересна — призна O’Xapa. — Макар Хукър да отрича, че знае каквото и да е относно Мидас.

— Какво е Мидас? — попита Окари.

— Ние мислим, че това е петролно поле, може би най-голямото в света. Но нямаме и най-малка представа къде може да се намира.

— А аз мисля, че знам защо — неочаквано каза Илайза.

Всички се обърнаха към дребничката репортерка, на чието лице се бе появила една от страхотните й усмивки.

— Е? — не се сдържа О’Хара.

— Намира се под водата. Крафт Американ спомена, че подводната чиния, строена от Бриджис, се нарича „Мидас“. Мидас е сърцето на петролното поле, това е помпената станция, която прави възможна цялата операция. И всичко се намира под водата — в идеалното скривалище.

— И все пак, къде е? — недоумяваше Магьосника.

— Мисля, че тук мога и аз да ви помогна — намеси се Окари. — Виждал съм стаята, от която управляват всичко. Необятна е, висока е може би четирийсет метра. И има огромна карта, в която са вградени телевизори със странна форма.

— Наричат се монитори на диодна матрица — обясни Магьосника. — Могат да се оформят по произволен начин.

— На тези екрани се виждат всичките им операции по целия свят. Могат да обхванат с един поглед какво става в империята им. На един от тях, който е монтиран на картата близо до Бонин, може да се види тази подводна чиния, за която говорите. Превключват нещо и на екрана се появяват картини отвън и отвътре. Виждат се и някакви кораби на дъното… изобщо мястото прилича на едно голямо гробище на стари танкери.

— Чудесно — потри ръце Магьосника. — Това отговаря на въпроса за танкерите. Потапят ги и ги напомпват с петрол. Готов съм да се обзаложа, че не един шкипер е намерил смъртта си в тази част на океана през последните няколко години.

— А „Юмишава“ притежава нова рафинерия на островите Бонин, на по-малко от сто мили — допълни Окари.

— Значи източват петрол от подводните си хранилища за рафинерията, когато им се наложи. Господи, какъв гениален замисъл — възкликна О’Хара.

— И са разработвали идеята цели… трийсет години? — недоверчиво попита Магьосника. — Защо не са започнали разработването на находището тогава? Защо са чакали толкова дълго?

— Не са могли да предприемат нищо по-рано — отговори Илайза. — Защото са щели да разкрият местоположението на находището. А това е главният им коз. Обезпечава им практически неограничени петролни резерви. Помислете какво означава това на пазара. Колкото по-дълго съхранят тайната, толкова по-могъщи ще излязат някой ден.

— Да — замислено каза Кимура, — когато някой продава кокосови орехи, за другите е ясно, че притежава и дърво.

— Безкрайно търпеливи хора — отбеляза Окари.

— А и защо не — изтъкна Магьосника, — спомнете си само за каква печалба става дума.

— Лавандър е разбрал, защото е бил нает да направи началната оценка на полето, преди те да се решат да предприемат по-сериозни ходове — каза Илайза. — Беше отбелязано в бележника му. Знаел е какъв е потенциалът на находището. Бедният глупак просто е знаел повече, отколкото е било добре за здравето му.

— Вероятно са планирали да го премахнат още преди да бъде отвлечен — допълни Магьосника. — Но са имали един голям проблем — Хамелеона, който като че ли е виждал всичко, което са предприемали.

О’Хара отново се бе замислил дълбоко, опитвайки се да направи прехода от абстрактните кутии във въздуха към реалностите от живота. Беше сигурен, че могат да намерят отговорите на всички въпроси; проблемът беше само да се зададат ясни въпроси. Но не можеше да изчисти образа на Хукър от главата си. Да хвърли петно на безчестие върху славата на големия герой от войната, означаваше да опозори историята, да омърси военните победи на Америка… и тази мисъл дълбоко го безпокоеше. Но все пак Хукър сам се бе опозорил. Колко силна омраза и колко дълбоко объркване трябва да са бушували в сърцето му, за да изкривят възприятията му до такава степен, че да потърси утеха в тъмната страна на душата си. Той беше предал доверието, което му бе оказано, беше построил монолит на алчността, финансиран от също толкова безчестни елитаристи като него самия; беше създал една империя на кошмара, в която грабежът и убийството се приемаха като нещо естествено и се изпълняваха от хора като Хиндж, Данилов, Льо Кроа, дори от Тони Фалмаут. Хукър трябваше да бъде смачкан. Но как? Отговорът бе прост: чрез истината.