Уильям Дил - Хамелеон

— Отговорът е лесен — каза Магьосника. — Следван си бил през цялото време по петите от един от най-добрите убийци на света. Стъпиш ли встрани от задачата и той е щял да дръпне спусъка.

— Човекът, който ме проследи, всъщност следеше теб — обясни Окари. — Видях го на гарата. Бях заблуден, че вие двамата работите заедно. И когато той тръгна след мен, бях вече сигурен, че това е истината.

— Нещо се е случило — размишляваше на глас Магьосника. — Ти току-що си бил приключил срещата си с Хукър. Фалмаут, изглежда, е знаел къде отиваш и кога ще се върнеш. Нали те е чакал на самата гара. Но в последния миг нещо го е накарало да промени намеренията си, защото е тръгнал след Окари.

Тъжна усмивка мина по лицето на О’Хара.

— Беше споделил, че остарява за Играта, че започва да допуска грешки. И рано или късно ще направи голямата грешка.

— Така… Значи вдигаме поглед към кутиите и виждаме генерала, Хукър, който издига своята петролна империя върху трупове. Причините биха могли да бъдат много. Важното обаче е, че вие трябва да намерите начин бързо да унищожите Хукър. Той знае колко сте опасни. „Когато удариш крал, трябва да го убиеш.“

— Някой да има идеи? — попита Магьосника.

— В Тендаи е написано, че истината убива по-бързо от отровата — каза Окари.

— Добре казано — похвали го Кимура, — но с какво ни помага това?

— Не са ли Гън сан и Кацуо гласове на истината? — попита той.

— Така е — съгласи се Илайза, — но истината се нуждае от доказателства, а до момента ние не можем да докажем нищо.

— Може би последните кутии ще ни помогнат да намерим решението — предложи Кимура. — И все пак, за да поставим събитията в правилната им перспектива, ще трябва да се върнем преди войната. На първия Хамелеон, Ямучи Асиеда.

Асиеда така и не се ожени. Брат му, адмирал в Имперската флота, беше пленен още в първите дни на войната. Когато Филипините бяха на прага да паднат, вашият президент Рузвелт заповяда на Хукър да изостави щаба си в Бастин. Случайността направи така, че осиновеното му дете не можа да замине с него и в крайна сметка попадна в ръцете на Асиеда, който го отведе със себе си в Япония.

Момченцето приличаше на японец, така че се адаптира тук без проблеми. Асиеда го взе в Драконовото гнездо, откъдето се опита да направи размяна. Момчето за брата на Асиеда. Свърза се с Хукър, като му изпрати хамелеон в кутия, но след това откри майката на момчето и я изпрати да организира размяната. Хукър я уби. Асиеда нямаше избор. По-нататъшните преговори бяха изключени. Но как трябваше да постъпи със сина на Хукър?

Сигурно си спомняте, че Асиеда бе добър по душа и в никакъв случай не бе войнолюбец. И с течение на времето започна да се привързва към сина на Хукър. Момчето се чувстваше в безопасност при него. Станаха неразделни. Каква абсолютна ирония на съдбата: Хамелеона да осинови детето на най-смъртния си враг.

Краят на войната приближаваше и членовете на Военния съвет започнаха да изпадат в паника. Малцината, които знаеха истинската самоличност на детето, поискаха среща в Хирошима. Планът им бе да използват детето като средство за натиск след приключване на войната. Асиеда, естествено, не беше съгласен. Борбата между двете мнения се разгорещяваше и една нощ, преоблечен като жена, Хамелеона се измъкна със сина си и напусна града с влак призори, два часа преди атомната бомба да заличи Хирошима от лицето на земята. Асиеда и младият Хукър станали свидетели на трагедията през прозорците на влака.

Двамата с него се превърнаха в номади. Свързваха ги две неща: взаимната им обич и омразата към Хукър. След време се установиха в Кишуро — град в северната част на Хокайдо. Асиеда стана рибар.

Асиеда се бе заклел тържествено никога да не дава секунда покой на Хукър. Той знаеше, че Хукър бе убил своята метреса, майката на малкия Боби. Знаеше, че използва поста си на военен губернатор, за да постави началото на новата японска промишленост, в която тайно вземаше участие като партньор. Научи за всичките му слаби места, а те не бяха малко. Хамелеона знаеше за генерал Хукър повече от всеки на земята. И се превърна в живата му съвест. Когато Хукър стана военен губернатор, помогна да се положат основите на могъщия концерн Сан-Сан и издигна Томоро за негов президент. Като отплата Томоро се опитва в продължение на цели пет години да открие Хамелеона. Което се оказа не по силите му. Агентите на Хамелеона никога не биха разкрили самоличността му… всички те бяха членове на хигару-даши . А малкото от Военния съвет, които знаеха кой е той, бяха загинали в Хирошима.