Уильям Дил - Хамелеон

— Асиеда също бе обявен за загинал в Хирошима — намеси се Окари. — Така, в продължение на години, Хукър бе преследван от дух — духа на Хамелеона. Разбира се, това не беше дух, а само един човек твърдо решен да унищожи психологически своя враг. Един рибар бе поел тържествена клетва да отмъсти на един безчестен човек, превръщайки се в гласа на съвестта му. Старите му агенти го снабдяваха с информация. Така правеха и приятелите му в правителството. Вендетата обаче се развиваше в двете посоки. Хукър пращаше убиец след убиец, за да ликвидира Хамелеона. Някои се отказваха. Други умряха. Последният бе твоят приятел Фалмаут. Но макар Асиеда да почина кротко в съня си преди четири години, Хамелеона продължава да живее. Защото клетвата бе поета от неговия син. И той ще продължи, докато Хукър не умре… или, докато те не ме убият.

— Значи ти си Боби Хукър — каза Илайза.

— Аз съм Окари Асиеда — отвърна татуираният млад мъж. — Боби Хукър вече не съществува.

И той разкри пред тях изгарящите го чувства, които по-рано не можеше да сподели с никого; разказа им колко се бе страхувал и как бе мразил Асиеда сан месеци наред, как Асиеда сан бе съумял накрая да го спечели с много търпение и мъдрост, как му бе обяснил значението на Тендаи, древните митове, беше му показал как да оцелее в гората и как да лови риба в морето.

— А когато войната свърши и той се отправи в своя Хилядадневен поход, аз тръгнах с него и чуках по хорските врати, прекосявайки Япония от единия й край до другия, докато той търсеше мъдростта на Дзен. Но винаги оставаше време за уроците. Той ме посвети в Пътя на Тайния воин, в изкуството на меча, в езика на живата природа. Той му обясни какво е чест, уважение и любов. И накрая, той ми разкри същността на седмото ниво на хигару-даши .

— И никога не опита изнудване? — попита Магьосника.

— Никога не поиска нищо, след като брат му умря.

О’Хара се облегна, загледан във въображаемите кутии, увиснали във въздуха пред вътрешния му взор, а мислите му потекоха назад във времето. Бавно парчетата от мозайката започнаха да се нареждат. И последователността на събитията започваше да се изяснява.

Хукър и елитарните му приятели имаха нужда от собствена база, от която да упражняват властта си. Такава база би им дала възможност да монополизират останалите сродни компании. Но имаше един проблем: антимонополните закони ограничаваха възможностите им. Оставаше им да създадат петролен консорциум от частни компании, всяка от които да запази привидната си автономност. Така ключ за решението ставаше АМРАН. Те образуваха консорциума, после убиха ключовите фигури в компаниите учредителки и поставиха свои хора на местата им. По този начин те притежаваха всяка от компаниите. Притежаваха „Хенсел“, „Аламо“, „Сънсет“, „Интеркон“, „Ам Питро“ и Сан-Сан, както и всичките им филиали. Контролираха дори една от бостънските банки. Свързващото звено беше петролът.

Но все още оставаха някои празни кутии.

— Питам се, защо е трябвало да взривяват колата на Марца — обади се Илайза.

— Така по-лесно са можели да сложат ръка на „Акила“.

— Между другото — намеси се и Магьосника, — знаете ли какво бе особеното в тази кола? — Илайза поклати глава отрицателно. — Била е толкова икономична, че се е предвиждало да се движи по петдесет-шейсет мили с един галон. Което би революционализирало автомобилната промишленост. Сещате ли се как би се отразило това на печалбите на АМРАН?

— Боже мой — въздъхна Илайза. — Наистина ли са толкова алчни?

— Вече изобщо не става въпрос за пари — отговори й O’Xapa. — Пари те имат толкова, колкото си поискат. Името на играта вече е „власт“, власт в най-чист вид.

— Но защо са потопили „Торо“? — не се успокояваше Илайза. — Ако АМРАН е ухажвал „Сънсет Ойл“ като потенциален партньор, подобен терористичен акт е означавал унищожаване на осемдесетмилионен капитал, който след време е можел да им принадлежи. Това малко ми прилича на онзи, дето си отрязал носа, за да отмъсти на лицето си.

— Може това да е бил ход за оказване на натиск — предположи Магьосника. — Може би „Сънсет“ са се държали на ръба и след загубата на платформата да са останали без избор.

— Като теория е добре — обади ce O’Xapa. — Но нека погледнем зад събитията за момент. Защо е трябвало да се вземат снимките в Хаваи и след това да се унищожат?

— Защото никой не е имал нужда от тях — предположи Магьосника.

— Тогава защо ще ги купуват? — възрази Магьосника.