Уильям Дил - Хамелеон

— За да го унищожа с истината.

— А ти, Окари?

— Няколко пъти изпращаха след мен убийци. Защо този да е по-различен?

— Защото Кацуо не е един от тях. И двамата преследвате една и съща цел: искате да унищожите едно и също зло. Но сте му позволили да ви направи врагове.

— А Фалмаут? — попита О’Хара.

— Обикновен инструмент. Замисълът му е бил да те проследи, докато не откриеш Хамелеона, след което да ликвидира и двама ви.

— Откъде знаеш това?

— Защото ви слушах с мозъка, а не със сърцето си. Каква друга би могла да бъде причината? Ти сам сподели с мен, че ейкоку-джин ти е казал, че Хамелеона е главатар на терористите наемници. Освен това той ти е възложил тази мисия, защото не е бил достатъчно добър, за да открие сам Хамелеона. Какво друго обяснение има фактът, че те е следил?

— Трудно ми е да повярвам, Токенруи сан, че Фалмаут е бил такъв човек.

— Възхищавам се на твоята лоялност, но не и на съобразителността ти. Защо още му вярваш? Той е убивал за пари. Може ли такъв човек да бъде почтен? Може ли той да бъде истински приятел? И, отговори ми честно, вярваш ли наистина, че човек, който споделя с теб тайнството, може да ти е враг?

— Може би моето его не ми позволява да приема, че съм бил такъв наивник?

Кимура кимна мъдро.

— Това наистина е възможно. Но ти си бил пред труден проблем. Той ти е казвал лъжи, оцветени с малко истина. След което лудият в планината ги е потвърдил с брътвежите си.

— Значи Фалмаут ме е наел, за да стигне до Хамелеона?

— Такава е била неговата задача, Кацуо: да унищожи един вечен враг.

— Но защо? Ако Хамелеона не е бил един от тях, защо толкова отчаяно са искали да го премахнат?

— Ще стигнем и до това. Нека засега се придържаме към основната тема. Този ейкоку-джин е възнамерявал след това да те убие, защото си щял да знаеш прекалено много. Да, това е бил рискът, който са поели: да ти разкрият достатъчно, за да те пуснат по следата, но да не ти кажат прекалено много. Оказал си се прекалено добър за целите им. Ти и Гън сан.

— Но тогава той е щял да убие Илайза и Магьосника по същата причина.

— Възможно е.

— Прав си, Токенруи сан, Фалмаут лесно би могъл да ме убие. Защото подобна мисъл не ми е минавала през главата.

Кимура отново кимна, но допълни:

— Окари ми каза, че ейкоку-джин те следва по петите. Той вярваше, че вие двамата работите заедно. Едва когато ти ми каза, че не си се виждал с англичанина от срещата ви на острова, аз започнах да подозирам каква може да е целта му.

— Чудесно… изведнъж се оказа, че дължа на Хамелеона живота си! — въздъхна О’Хара.

— Хай. Което наистина е голямо бреме.

— Задължен съм ви, ний сан — каза О’Хара и се поклони на Окари.

— И аз трябва да се извиня, че пръв изтеглих меч срещу брат си.

— А-а, ето началото. Сега ще трябва да изтърпим и проверките — въздъхна Кимура.

— Проверките ли? — не разбра Окари.

— Да, ти ще го подложиш на проверка, както и той теб. В крайна сметка вие ще станете истински братя, но това ще бъде предшествано от тези проверки, а те могат да се окажат доста досадни, мисля.

— Проверката приключи — заяви О’Хара.

— Да — съгласи се Окари. — Бремето, което нося, е прекалено тежко, за да се занимавам с подобни тривиални въпроси.

— Твоето бреме стана общо за всички ни, Окари. Сега вече всички сме замесени — обясни му Кимура.

— Все още не мога да разбера защо Мастър е бил така твърдо решен да убие Окари — намеси се Илайза.

— Не Окари, а Хамелеона. Важно е да не забравяме това.

— Защо?

— За да разберем причината, трябва да се върнем отново на кутиите. Добре, след като разбрахте, че Хамелеона не ви е враг, какво виждате в кутиите. Разгледайте събитията в тяхната последователност. Убитите хора са били ликвидирани, преди компаниите им да бъдат погълнати от АМРАН, не е ли така?

— Всички, без Бриджис — напомни Магьосника. — Той е бил част от Сан-Сан още от самото начало.

— Но за другите е така — съгласи се О’Хара.

— Отговорът е в кутиите — настоя Кимура. — Хамелеона, който търсите, е в кожата на герой, но има сърце на невестулка. Носи гирлянди, макар че трябва да си сложи трънен венец. Използвал е военния си кабинет, за да забогатее. И е привлякъл в организацията си убийци, крадци, унищожители.

— Хукър — обади се неочаквано Илайза. — Искате да ни кажете, че нашият герой от войната е босът на всичко това?

— Истинският Хамелеон — съгласи се О’Хара. — Въпросът е защо? Защо са накарали Фалмаут да ме пусне по следа, която в крайна сметка е щяла да ме изведе при тях?