Уильям Дил - Хамелеон

— Чувал съм за О’Хара. Онзи, когото наричат Кацуо. Той знае много добре как да си служи с меча.

— Аз го нарекох Кацуо. Аз го приех като свой син. И той също е хигару-даши .

Хамелеона беше шокиран.

Кимура ги погледна. Мускулите на лицето му се бяха втвърдили, а погледът в очите му беше суров.

— Мислех, че вие двамата стоите над обикновеното кавгаджийство. Мисли ли някой от вас, че с този дуел може да се защити нечия чест? Опасявам се, че ако някой трябва да прояви мъдрост, това мога да направя само аз. И че ако бъде отправено предизвикателство, то само аз мога да го одобря.

— Аз отправих предизвикателството, както повелява традицията.

Кимура погледна тънката червена следа по гърдите на О’Хара, после премести поглед върху разсечените копчета по пода. После се обърна към Хамелеона и каза утвърдително:

— А ти, Окари, си го провокирал.

— Хай.

— И двамата ме оскърбявате.

— Защо? — осведоми се с по-остър от обикновено глас О’Хара.

— Защото това е хигару-даши . Защото ние всички сме братя, а един човек с чест не вдига меч срещу брат си. Защото вие двамата сте мъже на честта, които са положили клетвата на Тайния воин.

Окари и О’Хара се спогледаха от двата края на тясната стая, осмисляйки значението на думите на Кимура. Той продължаваше да стои между тях с изпъната ръка. Не можеха и да помислят, че могат да се опълчат срещу този знак. Това би означавало да отправят предизвикателство срещу Токенруи.

Окари много прецизно постави меча си в ножницата.

— Аригато — каза тихо Кимура.

— Значи, Маруи-ме също е посветен в пътя на Тайния воин? — попита Окари.

— Този човек е твой брат, а ти го наричаш „Кръглоокия“ с желанието да го обидиш — започна Кимура. — Ти, Окари, май си забравил петия урок на Тендаи. Подобна арогантност ме шокира. Колко години овладяваш дисциплината на смирението, а си готов да захвърлиш всичко в един моментен изблик на глупост!

— Но той дойде, за да ме убие!

— И казваш това, без да те е страх, че може да сбъркаш? — Кимура се отправи към дъното на стаята и се обърна, кръстосал ръце пред себе си. — Ще напомня и на двама ви, че целта на нашата дисциплина е да се направи всеки човек съперник сам на себе си, защото единствено след като надделеете над този демон, вие сте готови да предизвиквате другите.

О’Хара и Окари стояха с наведени глави, докато Кимура им се караше, припомняйки им клетвите.

— Никога не ми е минавало през ума… — прошепна Окари.

— Не ти е минавало през ума ли! Години наред си обучаван да проникваш през привидността на онова, което изглежда като реалност, да предугаждаш неизвестното. А сега ми признаваш, че не ти било минавало през ума! Прав си… наистина не си се замислил. Още ли е необходимо да се учиш, че човек никога не бива да се доверява на очевидното? Или си като паун, който лековерно попада в капана?

Той се върна в тази част на стаята, където се намираха те, и застана пред тях.

— Вие се самоизмамихте, пропускайки да погледнете в същността на проблема. Макар и двамата да сте посветени в тайнството на седмото ниво, никой от вас не е имал възможността да приложи наученото в подобна ситуация.

Той направи пауза, наблюдавайки двамата смутени мъже пред себе си.

— Възможно ли е и аз да съм сбъркал? Възможно ли е нито единият, нито другият да бъде достоен кандидат за Токенруи?

Те вдигнаха поглед към лицето му шокирани.

— Да, един ден аз ще трябва да избера кой от двама ви да заеме мястото ми на Токенруи. Разбирате ли сега? Занимавах се с вас, наблюдавах ви много преди да станете мъже. А в този момент не мога да отдам предпочитание никому!

— Никога не съм допускал, че бих могъл да бъда разглеждан в такава светлина — призна О’Хара.

— Аз също — потвърди Окари.

— Добре. Това е окуражително. Изглежда, не сте загубили всякакъв контакт със смирението.

— А Сами? — обади се О’Хара. — Не е ли и той кандидат?

— За нещастие той е номер три. А този от вас, който не бъде избран, ще остане втори по ред. Казах „за нещастие“, само защото Сами ми е внук и е обучаван също така интензивно, както и вие. Но засега той е постигнал само пето ниво. Каквото и да стане, вие тримата сте братя; това не може никога да се промени, а ако някой се опита да разсече тази връзка, той ще бъде изхвърлен в безчестие от хигару-даши .

— И аз трябва да наричам този бейкоку но канчо свой брат? — недоверчиво попита Окари.

— А тигърът презира ли ивиците по козината на другия? — строго попита Кимура.