Уильям Дил - Хамелеон

Беше по-скоро одраскване, отколкото истинско разсичане. Тънка червена нишка се показа до ключицата на Хамелеона. Той спря в стойка, перфектно балансиран на краката си, с преливащи мускули под кожата на потното тяло. При всяко вдишване татуираните хамелеони се размърдваха.

Впери поглед в О’Хара и очите му припламнаха с опасен блясък.

О’Хара направи плаха атака, после нова и след това с движение вляво, вдясно и пак вляво атакува истински със страничен удар. Хамелеона се извъртя встрани, сниши се почти на коляно, след това внезапно се изправи и контраатакува. Самурайският му меч мина покрай меча на О’Хара, който отново като в забавен кадър видя острието да се насочва към окото му. Отмести леко глава и в следващия миг усети стоманата да разсича меката долна част на ухото му. Болката бе пареща, но той мигновено я изключи, влезе толкова близко до Хамелеона, че усети горещото му тяло, и отново опита обратното завъртане на китката.

Но татуираният боец предугади намерението му, сам се извъртя, без да губи баланса си, изтегли меча си надолу така, че двете оръжия да се блокират близко до дръжките, после с мощно извиване от кръста и с върховно напрежение на мускулите на раменете натисна с всички сили в мига на докосването.

О’Хара осъзна, че мечът му се изплъзва от пръстите, излита във въздуха и се забива на шест фута от него в стената, поклащайки потната си дръжка като стрела.

Хамелеона се приземи странично на един крак и тази грешка едва не доведе до счупване на глезена му. Този път загуби равновесие, макар за по-кратко и от миг, но това време бе достатъчно за О’Хара, който се хвърли покрай него, претърколи се през рамо, излезе от салтото в група, опрял колене в гръдния си кош, и изтръгна меча си от стената точно навреме, за да блокира с плоската му част следващата атака на Хамелеона. Остриетата отново се вкопчиха и двамата се блъснаха с оглушителен трясък в стената. О’Хара мушна крак между краката на Хамелеона, хвана го в кука и се извъртя. Хамелеона загуби отново равновесие, двамата паднаха на пода и в мига, в който О’Хара скочи на крака, Хамелеона се претърколи настрана, стана с флик-флак и мигновено нападна за пореден път. Липсата на подготовка разконцентрира удара, който се получи много неточен и О’Хара с лекота парира с извъртане на китката си. Движението едва не счупи китката на Хамелеона, но той не изпусна оръжието си. Опита обратен замах ниско в краката на О’Хара.

О’Хара скочи високо и прибра краката под себе си, усещайки меча на своя противник да минава като студен сърп под него. Хамелеона се завъртя във въздуха, описвайки с меча си широка дъга и повтори замаха. Този път О’Хара реши да блокира удара със своя меч и усети жестоката му сила, набрана от завъртането на триста и шейсет градуса, да се прелива в неговото острие. Пръстите му изтръпнаха, а след това болката нахлу през китките по предмишниците в бицепсите му. Изпусна захвата на меча с едната си ръка, но го удържа с другата и направи салто към далечния край на стаята, за да възстанови силата и спокойствието си.

Но Хамелеона не спираше. Веднага атакува отново, хвърляйки се през стаята с високо вдигнат над главата си меч.

И в момента, когато О’Хара излизаше от салтото, прибрал крака под себе си, той долови някакво движение в отвора на зейналата врата, а след това чу отсечена заповед:

— Томаре! Спрете!

Те замръзнаха като статуи: Хамелеона с вдигнатия меч, О’Хара — приклекнал с меч пред себе си.

В стаята влезе Кимура. Сами мълчаливо застана до вратата.

Кимура пристъпи като спортен съдия между тях, изпънал дясната си ръка с длан, насочена към пода.

— Да пролеете собствената си кръв, означава да опозорите смисъла на хигару-даши — каза той с тих глас. — Който се реши да отправи подобно предизвикателство, трябва да убие най-напред мен преди да продължи.

Окари изгледа недоумяващо Кимура и мечът леко се поклати в ръцете му.

— Не разбирам — промълви той.

— Преди да се убиете един друг, трябва да убиете мен — обясни спокойно старецът.

— Но защо заставаш между нас? — осведоми се Окари. — Това няма нищо общо с хигару .

— О? Ти поставяш под съмнение авторитета на Токенруи?

— Не! — извика Хамелеона. — Но този човек е бейкоку-джин , той…

— И какво като е американец? Каква е разликата? Ти би ли нападнал невъоръжен човек?

— Не ме обиждай, Токенруи сан, аз му предложих да си избере оръжие.

— Но ако той не е тренирал, все едно че е невъоръжен.