Уильям Дил - Хамелеон

О’Хара не отговори. Тишината в градината се нарушаваше само от ромона на ручея, провиращ се между камъните към езерцето, и едва доловимото подрънкване на въздушните камбанки някъде в задната част на къщата.

После кимна.

— Тренирал съм с меч — каза той.

— Не бъди толкова скромен, Маруи-ме . Хайде, Кръглоочко, дай ми урок.

Хамелеона бавно отстъпи назад в малката стая. О’Хара пристъпи към разбитата врата и надзърна вътре. Това беше спалня. Татамитата бяха грижливо подредени в единия край. Върху рогозките беше пуснат широк пояс за пристягане на кимоно. До леглото се виждаше малка масичка, в малък поднос димеше пръчица благовоние. Фенерът, окачен на тавана, хвърляше равномерна, но слаба светлина. Хамелеона дръпна встрани един от панелите на стената и извади два самурайски меча. Татуираните по торса му хамелеони гневно се размърдаха. Едва ли имаше макар и инч по кожата му, убягнал на иглата на татуировчика. Той се обърна с лице към О’Хара.

Гледката беше фантастична: блестящото под жълтеникавата светлина татуирано тяло, сенките около очите, ружа, червилото, които все още скриваха истинските му черти. Коленичи в центъра на стаята и остави мечовете на пода така, че дръжките им да бъдат откъм О’Хара.

— Избирай — каза Хамелеона.

— Не съм дошъл тук, за да те убия — отговори О’Хара.

— Добре, в такъв случай сме на едно мнение. Защото не смятам да ти позволя да го направиш.

— Не трябваше да убиваш Фалмаут.

— Убил съм много като него. Те идват, за да пролеят кръв и получават кръв.

— Ти си ги убил по един и същи начин, криейки се под полата на жена, за да нанесеш удара си, когато очите им са затворени.

Мускулите по челюстта на Хамелеона проблеснаха, но той продължаваше да упорства.

— И двамата сте дошли да ме убиете. Той се провали. Предлагам ти шанс да отмъстиш за смъртта му. Или искаш да ме накараш да повярвам, че синът на меча се страхува да вдигне меч?

— Предпочитам законния път.

Преди О’Хара да свърши, Хамелеона се изправи. Взе един от мечовете, изтегли го от дървената ножница, направи няколко крачки към О’Хара и спря може би на три фута пред него. Постави върха на острието върху адамовата му ябълка и бавно го свали до кръста му. Острието разсече копчетата на ризата му и те издрънкаха на пода. Хамелеона разтвори ризата с едно движение на китката си. От гърлото на О’Хара до кръста му минаваше тънка като косъм следа от докосването на меча.

— Вземи го, Кръглоочко — заповяда Хамелеона.

— Не. Заклел съм се да не…

— … се защитаваш? Това е инструмент за защита на честта. Нашите деди биха се оскърбили, ако някой им каже, че е тренирал с него само за игра.

— Да вдигна меч срещу теб би означавало да го омърся — каза О’Хара. — Честта е нещо непознато за теб. Ти убиваш в гръб.

— Познаваш ли белега на окубио — страхливеца? Разсичане на бузата, което жигосва завинаги онези, които се страхуват да защитят честта си? — Той постави острието на самурайския меч върху скулата на О’Хара. Появи се капка кръв.

— Мисля, че страхливецът си ти — бавно проговори О’Хара.

В изблик на ярост Хамелеона заби в О’Хара тежкия си поглед и по напудреното му лице, аленочервените устни и скритите под сенките очи мина конвулсивна тръпка. Напрегнатите сетива на О’Хара доловиха, че той стисна по-здраво кожената дръжка на меча.

Хамелеона се отдръпна с около шест инча. Вдигна меча над главата, леко наклонен встрани. Класическата стойка на атака. Един-единствен замах и главата на О’Хара можеше да отхвръкне.

О’Хара леко стисна челюсти. Съзнанието му не искаше да приеме, че Хамелеона може да го провокира да забрави за собственото си достойнство.

Хамелеона леко премести тежестта върху десния си крак. Изпънатите му ръце изправиха меча право нагоре. Той отново премести тежестта и замахна.

Блестящото острие изсвистя във въздуха и О’Хара видя сянката на смъртта да се приближава към него като в каданс.

Усети как върхът го докосва по адамовата ябълка.

Хамелеона мигновено възстанови равновесието си и зае отново стойка за атака в позата на Вола.

О’Хара почувства струйка кръв да се стича надолу към шията му.

Хамелеона отново леко пренесе центъра на тежестта си. Погледът му застина. О’Хара разбра, че следващият удар ще го обезглави.

Трябваше да се защитава. Кодексът на честта изискваше да реагира.

Той отстъпи една крачка от Хамелеона и се поклони.

Взе другия меч. Хамелеона се отпусна и свали меча.