Уильям Дил - Хамелеон

О’Хара провери тежестта на меча, претегляйки първо с дясната, после с лявата си ръка. Беше по-тежък от онези, с които бе тренирал, но балансировката бе изместена по-скоро към острието, отколкото към дръжката и това бе добре. Дръжката бе стара и ожулена, но режещият ръб на оръжието блестеше като острието на бръснач.

Можеше да се предполага, че учителят по кендо ще предпочита същите смъртоносни удари, както и бойците с бамбуковите пръчки. Това означаваше удари в областта на шията или разсичащ удар в хълбока.

Хамелеона се изтегли в дъното на стаята и се изправи с отпуснат меч. Започна някаква бавна песен и фокусира погледа си през стените на стаята. От подсъзнанието му изплуваха спомени; откъслечни образи се стрелнаха в главата му и той започна ритуала на прочистване на мислите и рефлексите си: дим, огън, воняща риба, громолящи стоманени топки и дрезгав глас, пеещ химна на смъртта; силуети с гневни гласове върху хартиени паравани и жени с меки ръце по тъмните улички; черен, изпускащ пара Голиат, поклонници, сновящи хаотично; земен трус и изригване на вулкан; агонизиращия писък на желязо, стържещо върху желязо и град в далечината, изпаряващ се в кипяща прах, издигнала се почти до небесата.

Кошмарни съсиреци по периферията на съзнанието му. Трябваше да се отърси от тях.

Беше готов.

О’Хара се концентрира върху звъна на камбанките, позволявайки на нежния им звук да прочисти мислите му. Усети как се издига над тялото си и разглежда стаята от ъгъл, намиращ се високо над главата му. Ушите му се превърнаха в ушите на вълк. Чуваше движението на въздуха в стаята и ясно долавяше енергията на Хамелеона, която наелектризираше всичко. Настрои се в пространството и се вслуша в молекулите на неговите течения.

После се изправи срещу Хамелеона, леко разтвори крака, вдигна меча с изправени ръце право пред себе си и леко го наклони към пода. Позата на предизвикателството.

Хамелеона направи първия ход с разсичащ удар почти без подготовка, но с толкова бързо движение, че мечът се превърна в сребърна светкавица, която пропя във въздуха. О’Хара отскочи назад и парира удара. Стоманените остриета се удариха, звънът им отекна в стаята и той усети с китката си мощта на атаката.

Хамелеона се движеше като вятъра, а О’Хара реагираше мигновено на движенията му. Двамата започнаха странния танц на смъртта под ритъма на мечовете си.

Да наблюдава Хамелеона, би било фатална грешка, защото татуираният мъж бе прекалено бърз. О’Хара не виждаше, а просто долавяше ходовете му, усещаше въздушните потоци, породени от тях и опипваше енергийното поле на Хамелеона. Сам той реагираше с класическите отбранителни движения, предизвиквани от стрелванията и извиванията на Хамелеона. Чуваше звъна на остриетата във въздуха при всяка атака на Хамелеона. Излезе от потока на времето и придвижи съзнанието си в седмата плоскост. Оттук можеше да наблюдава всеки ход като в каданс. Долови приближаването на острието на Хамелеона към себе си откъм левия квадрант, видя го с подсъзнанието си да се премества в централния, после отново в левия, след това надолу. Атаката завърши с мушване, а собственото му острие имаше време да парира, да блокира и да контраатакува.

Но и Хамелеона сякаш също притежаваше допълнителни сетива. Мъжът беше като дух, понесен от бушуващата река на неспиращи движения. Присъствието му можеше да се долови, но не и да се види ясно. Смъртта въздъхна в малката спалня.

Хамелеонът беше духът, който мълчаливо кръжеше около него без усилие. О’Хара бе танцьорът, долавящ със слуха си всяко изшумоляване на коприната, всяко раздвижване на въздуха, всяко изсъскване на меча. Погледът в очите му се замъгли и стана неподвижен, докато се защитаваше от татуирания мъж. Той парираше, контрираше, отскачаше в една, после в друга посока, извърташе се, опитваше удар с крак, реагирайки инстинктивно на всеки ход на Хамелеона, черпейки от дванайсетте години тренировки, практика и дисциплина.

Японецът бе по-самоуверен и по-агресивен. Той ловко заобиколи ниската масичка, изпречила се на избрания от него път и без да нарушава ритъма си, я запрати в стената.

Остриетата им непрекъснато се удряха едно в друго, докато те обикаляха из малката спалня. И в тази миг Хамелеона направи опит за смъртоносна атака с извъртане встрани, последвано от скок, лъжливо мушване и скъсяване на дистанцията. О’Хара отбягна атаката със стъпка встрани, блокира меча на Хамелеона със своя близо до дръжката в мига, когато телата им се разминаваха и с остро завъртане на китката разсече рамото на Хамелеона.