Уильям Дил - Хамелеон

Той отвори вратата и пристъпи вътре. Коридорът беше празен. О’Хара повтори маневрата му и скочи през вратата. Двамата изтичаха до отсрещната врата на съблекалнята и влязоха.

Един мъж стоеше директно пред тях.

Илайза и Магьосника стигнаха с микробуса до билото на планината. Малко по-нататък следваше завой и пътят излизаше на самия край на пропастта. Илайза отби встрани и спря. Оттук Драконовото гнездо не се виждаше, но Магьосника бе сигурен, че сигналът ще се приема отлично. Той седеше отзад пред пулта с три вградени видео магнетофона, монитори и индикатори с пулсиращи по тях стрелки, ангажиран да открие сигнала. До момента улавяше само шум.

— Още не са влезли — обади се той.

— Надявам се, че когато влязат, бързо ще намерят мониторите, ще свършат каквото трябва и още по-бързо ще се изнесат оттам — отвърна Илайза.

— Аз пък се надявам да не се натъкнат на един от сумо борците, които играят ролята на охрана. Защото това би било еквивалентно на четиристотин фунта лоши новини.

Бяха оставили тойотата паркирана долу в полите на планината. Ако ги подгонеха, Илайза щеше да изтича с видеокасетите и да се прехвърли в колата. О’Хара, Магьосника и Хамелеона щяха да останат при микробуса и да се опитат да отклонят преследвачите от нея.

Тъкмо О’Хара бе осъзнал пръв, че единственото, което им трябва, са снимки на помпената инсталация на Мидас, за да могат да докажат, че АМРАН е откраднал чертежите. Това, заедно със съществуването на самия Мидас, трябваше да им бъде напълно достатъчно, за да разбият всякакви опити на АМРАН да се защити или изплъзне.

Магьосника погледна часовника си. Двамата бяха тръгнали преди час. Това горе-долу беше времето, което според Хамелеона щеше да им бъде необходимо, за да проникнат от канализационната шахта до коридора зад голямата карта. Задачата на Магьосника бе да контролира постъпващия видеосигнал на мониторите в микробуса и да запише всичко. Всеки от предавателите бе настроен предварително на различна излъчваща честота, така че да се избегне всяка възможна грешка. Той просто не можеше да се сети за нещо, което бяха забравили.

Човекът в съблекалнята беше доста над петдесетте. Погледът в очите му бе измъчен, кожата му бе набръчкана, а бялата му коса изтъняла.

— Подранили сте — каза той на японски.

— Да — бързо отговори Хамелеона, — имахме проблем с един от климатизаторите.

— Не можеше ли да пратят само един? Господи, какви времена! Всичко това е прекалено екстравагантно за обикновен чистач като мен. Не се преработвайте — и той излезе.

— Без малко — отдъхна си О’Хара.

— Да се надяваме, че няма да спомене пред никой за нас.

— Добре, какво следва?

— Ще проверим отключените шкафчета. Механиците обикновено оставят значките за придвижване из помещенията върху работните си комбинезони — обясни Хамелеона.

Намериха няколко и макар обикновените работници да не бяха с габаритите на хората от охраната, все пак два от комбинезоните им станаха.

Хамелеона подаде на О’Хара предпазна каска:

— Сложи я. Дръж главата си наведена, за да не хване някоя камера лицето ти. Ако видиш някой, просто кимни и продължавай нататък. Горе много-много не разговарят. Ще се качим по стълбището до основния етаж. Залата с картата е непосредствено отляво, а коридорът, който минава зад нея, е веднага след входа за залата. Имаме късмет. Не се налага да отиваме много навътре.

— Добре, свързваме предавателите, проверяваме залата, за да се убедим, че камерите показват онова, което ни трябва, и изчезваме — предупреди O’Xapa. — Никакво ровене из кошчетата за отпадъци.

— Ще опитам да се сдържа.

Добраха се до коридора зад залата без никакъв проблем. Главният коридор беше празен, а вратата, през която се излизаше в него, бе отключена. Стената бе буквално осеяна с монитори.

— Как ще намерим мониторите на картата?

— Всички са надписани. Виж.

И действително, наименованието на пункта, контролиран от даден монитор, беше написано на неговата кутия с дебел маркер. Надписите позволиха на Хамелеона и O’Xapa с лекота да намерят мониторите за двата скенера в залата. Те мушнаха тънък проводник в куплунгите с надпис „Video Out“, защипаха жичката с крокодилче, свързано към малките кутийки на предавателите. Дългите проводници, свързващи крокодилчетата с предавателите, позволяваха те да могат да се скрият под самите монитори.

В този момент O’Xapa забеляза един по-интересен монитор. Беше за сканиращото устройство, изведено в кабинета на Гарви. O’Xapa свърза и него.