Уильям Дил - Хамелеон

— Няма кой знае какво за гледане — промърмори един от мъжете пред пулта. — Ще видим само как два индикатора за готовност ще светнат и броячът ще започне да отмерва изпомпаните галони.

— Не решаваме ние — въздъхна Гарви. Вдигна слушалката на близкия телефон, натисна един бутон и зачака. — Генерале, готови сме да включим седемнайсети… Добре, сър — и той окачи слушалката. — Идва.

Едва в този момент О’Хара осъзна какво предстои да стане. Тези хора се готвеха да отворят нов петролен кладенец.

Трябваше бързо да се махат от тук. О’Хара протегна ръка и затегна фиксатора. Камерата спря да се върти. Беше насочена директно срещу екраните с картина от Мидас. Той бързо слезе по стълбата и направи жест с глава към вратата.

Хамелеона не помръдна. Беше вперил поглед към вратата. О’Хара го сграбчи за лакътя, но Хамелеона поклати глава отрицателно. Не можеше да тръгне.

Трябваше да види Хукър.

За първи път от детските си години той щеше да се озове на една ръка разстояние от човека, когото толкова силно мразеше.

В същия миг генералът влезе в залата.

О’Хара се обърна, за да избута стълбата в ъгъла на залата, стараейки се лицето му да е обърнато настрани от Хукър и Гарви.

Трябва бързо да изчезваме оттук , трескаво мислеше О’Хара. Всички се събраха тук без Льо Кроа и само бог знае къде дебне той. Ако Хукър или Гарви ме видят, играта свършва. И той се обърна.

Хамелеона се приближаваше към високия старец с ястребовото лице.

Боже господи , помисли О’Хара, той ще провали всичко .

Но малката групичка пред пулта беше приковала цялото си внимание върху индикаторите и към действието, което се разгръщаше на екраните по картата.

Отговорният оператор изрече:

— Окей, готови сме.

— Приближете образа върху клапата — нареди Гарви.

Операторът натисна някакъв бутон и камерата, очевидно съоръжена с телеобектив, се задейства. Картината на един от екраните започна бавно да се увеличава.

Отлично. Картина отблизо на откраднатата помпена инсталация в процес на активиране на нов петролен кладенец. Единственото, което оставаше да се направи, бе да измъкне Хамелеона оттук, без да бъде прекалено очевидно. Но татуираният мъж се намираше на няколко фута зад Хукър и като хипнотизиран гледаше профила му.

Собственият му баща, толкова наблизо.

— Програмиран за задействане — проговори операторът.

След това натисна няколко бутона.

— Започвам… пет, четири, три, две, едно… и включвам.

Телевизионният екран разкриваше пълната картина. На пулта на помпата замигаха някакви светлинки. А после показанията на брояча започнаха да се сменят с такава скорост, че беше трудно да се разчетат.

— Работи — извика операторът.

Генералът се засмя и плесна с ръце.

— Отлично, джентълмени — каза той. — Поздравявам ви. Джес, ела в кабинета. Приготвил съм изстудено шампанско.

— Добре, сър. След минутка.

Хукър се огледа и се отправи към офиса си. В мига, в който се изравни с Хамелеона, той бегло го погледна, отсечено кимна и продължи с маршовата си походка нататък.

Хамелеона тръгна след него. Никой не му обърна внимание, освен О’Хара. Другите напрегнато гледаха към мозъчния център на Мидас.

Какво, по дяволите, прави той , трескаво помисли О’Хара.

Генералът влезе в кабинета си, а Хамелеона, който изчака вратата почти да се затвори, скочи през нея в последния миг. Ключалката щракна зад гърба му.

Господи, какво да правя , питаше се О’Хара. А сега какво?

В микробуса Илайза и Магьосника победоносно извикаха. Пред тях с всички необходими подробности, се виждаше точно онова, което им трябваше — увеличена картина, фиксирала процеса на разпечатването на нов кладенец.

— Успяхме! — изкрещя Магьосника.

— Ще записваме още няколко минути, а след това се махаме. Те сигурно са потеглили. Трябва бързо да се изнесем оттук.

— Ей — извика в същия момент Магьосника, — там нещо става!

На екрана пред него Гарви крещеше и посегна с ръка към колана си. В ръката му се появи картечен пистолет. Изведнъж О’Хара скочи пред обектива на същата камера. Той удари ръката на Гарви встрани, хвана я мигновено и я изви назад.

Пистолетът се изкашля няколко пъти.

Бап, бап, бап, бап, бап, бап.

Куршумите се забиха в необятната стъклена карта. По Южна Америка се появи къса редица от дупчици. Стъклото не издържа и се пръсна. Зад него се разкри гъста плетеница от проводници. Из залата се посипаха искри. Езиците на пламъци плъзнаха нагоре по стената.