Уильям Дил - Хамелеон

— Изморен съм.

— Не е умора това, което виждам.

— Сега не е моментът да разговаряме за това.

Тя не влезе в спор. Понеже ставаше дума за негов проблем, негово беше и правото да избере кога да говори за него. И освен това нали беше тук, макар и за кратко.

— Липсваше ми, Кацуо. Трудно ми е да спя без утехата на ръцете ти.

Зърната на гърдите й докоснаха гръдния му кош и се втвърдиха. Тя затвори очи и каза:

— Мислех си за теб, докато не почувствах, че съм като пчела и сега умирам от желание.

Той я прегърна, погали я по гърба и усети как тя се притиска в тялото му. Пръстите й намериха колана му и го разкопчаха. Тя мушна ръка отпред, напипа го, обхвана го с пръсти и той почувства втвърдяването. После разтвори ципа му с другата си ръка и остави панталоните да се свлекат на пода. Взе ръката му в своята и я постави между краката си, а после започна да се гали с нея. Облиза другата си ръка и ласката й стана по-силна и настойчива.

О’Хара усети тялото й да се изопва, после тя се изправи на пръсти разтреперана. Лек стон се зароди в гърлото й, после тя отвори уста и извика, а той усети кръвта да нахлува в твърдия му пенис.

Тя го насочи в себе си, остави го да се плъзне в нея, прехвърли единия си крак през кръста му, надигна се и се отпусна на пръстите на другия си крак.

После го обхвана целия, всмука го, стисна го и го отпусна, после повтори всичко. И отново. Тогава той усети, че на свой ред се разтреперва. Изстена, но стонът прозвуча повече като изръмжаване, а когато тя прехвърли и другия си крак зад гърба му, той я хвана през хълбоците и я залюля. Усети огнена вълна да минава по гърба му, да прониква в тялото му, да нахлува в тестисите му и да експлодира в нея, и когато извика, тя захапа долната му устна.

Той бавно се свлече на колене, подпря се на лакът и нежно я отпусна на пода. Тя остана неподвижна, без да откъсва поглед от лицето му, а дишането й продължаваше да бъде неравно.

— Беше толкова бързо, че вече е само спомен — каза тя. — Ела в леглото, Кацуо, и ще се събудиш в мен, за да посрещнем слънцето с нашите стенания.

Една ниска японка забързано мина през заградения двор на училището по кендо. Отвън, още преди да влезе в голямата ярко осветена зала, се чуваха отсечените удари на бамбуковите мечове.

Гледката вътре напомняше сцена от седемнайсети век. Учениците бяха общо двайсет и всеки от тях бе добре защитен от здрав шлем с ребра откъм лицевата страна, известен като мен ; твърди, защитени с бамбук одежди, наричани до ; котес — кожени ръкавели, покриващи ръцете до китките и дебелите уплътнения таре , които защитаваха стомаха и слабините.

Тя мина по периферията на залата до подиума и мълчаливо зачака, наблюдавайки майстора сенсей , който сякаш плуваше из стаята, наблюдавайки сражаващите се двойки, като се намесваше понякога, за да подчертае важността на едно или друго движение. Мечовете шинаи , изработени от бамбукови летви, пристегнати при дръжката с кожени връзки, остро отекваха при опитите на обучаващите се да нанесат успешен удар по темето, дясната китка, дясната страна на гърдите или гърлото.

Сенсей преподаваше чрез демонстрации. Когато искаше да покаже нещо, той просто се намесваше и ставаше противник. Движенията му бяха замайващо бързи. Тя го видя да нанася три точни удара сякаш с едно движение. Той се поклони на ученика и продължи обиколката си из стаята, докато не стигна при нея.

Остави своя шинаи , подпрян на стената.

— Извинете ме, Окари сан — проговори тя. — Не бих прекъснала урока ви, но е важно.

— Разбирам, Ичида — отговори той спокойно. — Предполагам в Токио са се случили някои неща?

— Хай. Онзи, когото наричат Кацуо, е много по-добър, отколкото очаквахме.

— Е? Значи Кей и приятелите му не са го обезкуражили, така ли?

— Кей е в болницата. Със счупена челюст. Другите също са ранени. Той каза, че било като схватка с вятъра.

Майсторът по кендо не отговори нищо в продължение на няколко дълги секунди. Продължи да наблюдава тренировката на учениците си и после, без да се обръща, попита:

— А този, Кацуо, придвижи ли се напред?

— Може би. Най-напред отиде в обществения архив, после посети един мъж на име Хадаши в Канчо-Учи. Беше и в театъра Кабуки, където задаваше въпроси за гримирането и артистите, работили там в миналото. А сега е вече тук.

— В Киото?

— Хай. Отседнал е в дома на Токенруи. И смята да посети Танабе днес по-късно.

— Интересно.