Уильям Дил - Хамелеон

— Магьосник, за какво, по дяволите, говориш?

— Ето какво стана. Обикалях баровете по брега, опитвайки да намеря някой, който да ми каже каквото и да е за Ред Бриджис. Искам да кажа, надявах се да намеря, защото тук има петдесет бара. Мислех, че може просто да се натъкна на нещо. В крайна сметка, аз съм просто един пианист, а не шибан детектив от първа страница на вестниците.

— Може следващия път да имаш възможност да се проявиш на пианото.

— Ще се проявя, като се изпикая върху него, ако прилича поне малко на пианото вътре — и той направи жест с облечената в ръкавица ръка към бара на Хари Т. — Както и да е, тук се навъртат много американци, които са моряци или нещо подобно. Работят по корабостроителниците. Всички ми казваха, че ако искам информация за Бриджис, трябва да намеря Крафт Американ.

— Какво?

— Крафт Американ.

— Това име на човек ли е, или нещо, което си обядвал?

— Така се казва някой си, окей? Не знам повече. Ето как се озовах тук.

— Защо тук? — попита Илайза.

— Защото собственик на това заведение е Крафт Американ.

— Е? Това ли е всичко?

— Не, има още. Не успях да стигна до края.

— Защо?

— Натъкнах се на мечката вътре. Нали разбираш, с четири крака, много козина, дълъг нос и големи зъби… шибани големи зъби!

— Каква мечка?

— Откъде да знам, сигурно е японска. Носи малка сламена шапчица, по периферията на която пише „Спечелете с Никсън“.

Илайза избухна в смях.

— Не вярвам на нито дума — каза тя.

— Виж какво, няма защо да висим тук и да си бъбрим. В шибания бар има шибана мечка и тя пие шибана бира. Защо не видиш сама?

— Точно смятах да надзърна вътре — успокои го Илайза и погледна. — Боже господи — възкликна тя, — това е мечка! Една голяма проклета мечка! Виж само, истински кучи син!

— Не бих се изразявал по този начин — поклати глава осъдително Магьосника.

— Но как, по дяволите, може една мечка да стои там и да пие бира?

— Откъде мога да знам? Попитай бармана, той на времето е работил за Бриджис. Той е човекът, с когото трябва да разговаряме.

— Това ли е Крафт Американ?

— Доколкото ми е известно.

Барманът имаше подобно на варел тяло, беше ниско подстриган, с нос, чупен толкова пъти, че не можеше да се каже накъде сочи; ръцете му бяха дебели като тръби на канализация и носеше тениска с надпис „Страхотни номера в Будакан“, щампован отпред с големи, яркожълти букви. Татуировката на лявата му ръка представляваше котва, преплетена с рози и надпис на име на кораб „Билфиш“. В ъгълчето на устните му висеше забравена клечка за зъби.

— Не е ли незаконно да се обслужва мечка? В Америка не можеш да вкараш дори куче в супермаркета — прошепна Илайза.

— Човек все някак може да се разбере с куче — отговори Магьосника и в думите му имаше точно толкова логика, колкото в мечката на бара.

— А, радвам се да ви видя — проговори барманът. — Тук всички ме наричат Крафт Американ. Аз съм собственикът. Какво ще обичате?

— Искам нещо по-силно. Може би пиня колада — обяви Магьосника. — И бира за приятелката ми.

— Може ли да бъде пиня колада с руски ром? — попита Крафт Американ.

— Руски ром? — възкликна Магьосника ужасен.

— Това е всичко, с което разполагам до утре.

— Добре де — сви рамене Магьосника. — Поне отговаря на обстановката.

— Ъ-ъ… какво прави онази мечка? — поинтересува се Илайза.

— Имате предвид онази с шапката?

— Не виждам тук друга.

— Какво да ви кажа? — обясни Крафт Американ с извинителна нотка. — Мечката върви заедно с бара. Онзи тип, който притежаваше мястото преди мен, е малко побъркан на тема патриотизъм. Но мечката е само едно от нещата. Още не сте били в клозета. Като седнеш на седалката и се пуска запис на „Бог да благослови Америка“. Както и да е, човекът искаше да продаде. Предложи ми аз да купя мястото. Единственото условие беше мечката да остане. И, ха-ха-ха, да остане с шапката. И тоалетната с развяващия се национален флаг — абе, всичко.

— Има ли име?

— Казва се Хари С. Труман.

— И често ли къса дрехите от гърба на хората? — попита Магьосника, който изглеждаше все още раздразнен.

— Всичко е свързано с пианото. Щях да ви предупредя, но не ви видях, когато седнахте да свирите. Проблемът, който имаме с Хари С., е, че побеснява, когато чуе фалшиви музикални ноти. Заболяват го ушите или нещо друго. А това пиано не е акордирано от не знам кога. И единственият начин да бъде успокоен Хари С., когато изпадне в подобно състояние, е да му се изсвири с уста „Флаг, обсипан със звезди“ 50 50 Националният химн на САЩ (Star-Spangled Banner). — Бел.пр. .