Уильям Дил - Хамелеон

Мъжът, който беше стоял в средата, рязко се обърна, нанесе удар във въздуха с крак, отскочи като пружина встрани, приклекна и опита втори удар. О’Хара го очакваше. Той блокира удара, улови китката на нападателя, усука я навън и надолу и заби коляно в ребрата му. Боецът се преметна в салто по посока на извиването, освободи се от захвата и отново атакува, този път с уракен — удар в челюстта с обратната страна на юмрука. Движението беше изпълнено много точно и насоченият с въртеливо движение юмрук мина покрай лакътя на О’Хара и попадна в челюстта на американеца. О’Хара залитна странично в закования с дъски вход на един от магазините. Дъските не издържаха, пръснаха се на парчета, О’Хара мина през тях и почувства някакъв пирон да се забива в подплатата на якето му около рамото. Той падна сред евтино безвкусно бельо, посипан от стъклото на витрината. Не се опита да спре движението, напротив, продължи да се търкаля, но в един момент се озова на крака с флик-флак точно в момента, когато третият се хвърли през витрината, смятайки да доразвие успеха на атаката си. О’Хара го пресрещна, направи полузавъртане назад, използвайки инерцията на нападателя и го хвърли във вътрешността на магазина. Самият той завърши движението си със салто назад, но този път го разчете така, че да се приземи на колене върху гръдния кош на мъжа и нанесе два удара: първият нуките — копиевидна ръка, насочена право в основата на носа, вторият — парализиращ саблен удар през гърлото. Човекът под него рязко изпусна въздуха в гърдите си и безуспешно опита нуките . Третият удар на О’Хара щеше да го довърши, но другият бе страшно издръжлив. Той се завъртя на една страна, нарушавайки равновесието на О’Хара, после неочаквано и рязко се завъртя на другата страна, отхвърляйки го от гърдите си.

В този миг през разбитата витрина пристъпи резервата. Лицето му беше насечено, а едната му ръка бе порязана и кървеше. О’Хара не отстъпи. Той отскочи встрани в тъмната вътрешна част на магазина, скри се от погледа на двамата за миг, след което почти без забавяне атакува резервата от там със скок на едната, после на другата страна и накрая, гмурвайки се под разперените ръце на мъжа. Когато дистанцията между тях беше минимална, той изстреля удар с основата на дланта си, доунищожавайки остатъците от челюстта му. Мъжът рухна обратно на пасажа отвън. В следващата секунда той почувства остра болка в бъбреците от удар с ръба на ходилото. Болката се стрелна нагоре по гръбнака и почти парализира раменете му. Силата го тласна назад, но той отново направи неочакваното. Отстъпи само две крачки и веднага се хвърли напред; леко се измести, влезе в съприкосновение с основния нападател, падна на колене, хвана го здраво за пуловера и го хвърли през глава в остатъците от витрината. Нападателят се стовари върху резервата.

О’Хара игнорира болката отзад и отново атакува, използвайки този път любимия си ход, комбиниращ широката дъга, използвана при подготовка за удар с ръба на ходилото, с удар с възглавничката. Комбинацията изискваше максимална концентрация, защото се налагаше да се извърти едва ли не във въздуха, за да набере инерция от широкия замах, но да фокусира силата на удара, извъртайки крака си така, че меката част на ходилото да попадне точно под носа. Изпълни удара перфектно, нападателят изохка и рухна.

Но резервата беше решил да не се предава. Зае отбранителна стойка с рязко движение на ръцете и сам опита страничен удар в ребрата на О’Хара, а после комбинация от удар с лакът, последван от копиевидно мушване с два пръста под брадичката на О’Хара, което разтърси главата му и едва не улучи дихателната му тръба. Грешката на резервата беше в прекомерната му самоувереност. Когато главата на О’Хара отхвръкна назад, той скъси дистанцията и опита удар с гърба на юмрука.

О’Хара беше съумял да запази равновесие, видя в последния миг характерното за този удар движение, отстъпи, за да смекчи силата му, позволи юмрука само да го докосне по бузата, мигновено спусна надолу ръката си и хвана в ключ лакътя на резервата. Обърна го към себе си, заби коляно в слабините му и в мига, в който онзи се прегъна напред, го хвана под брадичката и рязко я усука. Лакътят изпука и О’Хара пусна ръката, довършвайки завъртането на резервата до пълен кръг, след което го освободи и нанесе два светкавични удара с копиевидна ръка. Резервата се свлече накуп в краката му.

О’Хара се обърна към другите двама. Всичко беше свършило. Той мигновено започна да се освобождава от болките в тялото си и да масажира долната част на гърба си, докато тичаше към хотела, оставяйки тримата си нападатели зад себе си.