Уильям Дил - Хамелеон

— Познавате ли някой на име Ред Бриджис? — попита Илайза.

— Дали го познавам? Дявол да го вземе, та аз дори не мога да преброя нощите, когато съм го изнасял оттук. Ред беше един от постоянните посетители. Обичаше Хари С., направо бяха неразделни приятели. Ред седеше ей там, разказваше на проклетата мечка за неприятностите си и никога не разговаряше с другите. Обикновено говореше за чинията.

— Каква чиния? — не разбра Илайза.

— Ами, огромна, може би колкото половин стадион. Такава.

— И какво може да направи човек с нея? Да покани хиляда приятели на обяд? — обади се Магьосника, очаквайки някой да се засмее на шегата му.

Крафт Американ наистина се изсмя.

— А-а, това беше добре — каза той.

Хари С. се оригна, опъна устни назад и се усмихна на всички едновременно.

— Всъщност това е някакъв апарат за подводни екологически изследвания.

— И защо е толкова голям? — осведоми се Илайза.

— Не знам със сигурност, окей? Това е нещо като убежище. Чувал съм, че на борда на чинията имало място за дванайсет-петнайсет души. И обзаведени апартаменти, сякаш някой ще живее там долу. Конструирана е от онзи грък, дето движи целия подводен бизнес.

— Николас Кагинакис? — подсказа Илайза.

— Той. Само че и той умря. Беше тук за известно време, след това се върнал в Гърция и един ден хвърлил топа.

— А с какво се занимаваше Бриджис, преди да се захване със строежа на тази чиния? — продължи да пита Илайза.

— О, беше като побъркан на тема спасителни операции. Купи към… петнайсет или шестнайсет стари кораба модел „Либърти“ от времето на Втората световна война. Големи и грозни, но можеха да поберат много. Занимава се с тях известно време, ремонтира ги, реконструира ги и им монтира резервоари.

— И защо?

— Ред мислеше, че ще може да ги свърже заедно и да ги използва вместо петролни танкери. Захващаше се с много неща. Но тези кораби бяха нещо уникално, имаха резервоари за баласт като при подводниците.

— Резервоари за баласт ли? — не разбра Магьосника.

— Да, мисля, че по този начин искаше да бъде сигурен в плаваемостта им, независимо дали са пълни или празни.

Хари С. хвана празната халба между лапите си и заудря с нея по бара. Крафт Американ слезе от столчето и му наля бира.

— Какво мислиш? — прошепна Магьосника на Илайза.

— Не беше ли споменал Данилов нещо за някакъв човек, когото убил в Гърция?

Магьосника кимна.

Крафт Американ се върна с нова пиня колада и нова бира.

— Та, за тази чиния, знаете ли къде я откараха? — попита Магьосника.

— Не.

— И Ред Бриджис умря, преди да завърши работата си.

— Да. На стария Ред беше почнало да му писва. Проектът се оказа по-голям, отколкото си го бе представял. Нали разбирате, Ред си беше стар пират, той беше врял и кипял в спасителни операции по море. Обичаше да търси останки от катастрофи. Ако можеше да направи състояние, като измъкне на повърхността някой потънал кораб със съкровище на борда, това щеше да го направи по-щастлив от прасе в калта… извинете ме за френския, лейди. Но да реконструира стари корита в танкери и да строи някаква подводна летяща чиния… не, това не беше за него. Определено не беше за него. Не искаше да става голям бизнесмен.

— А да се е натъквал на нещо по време на спасителни операции? — поиска да разбере Магьосника.

— Разбира се. Точно преди да се откаже намери някакъв стар японски боен кораб на дванайсет фатома дълбочина край Вулканичните острови на юг оттук. Корабът май е бягал от Иво Джима през 45-а, а нашите бомбардировачи са го настигнали тук. Тогава Ред се захвана с този голям бизнес и така и не се върна към старата си любов. Онзи кораб още си е там и гние под водата.

— И никой друг ли не се поинтересува от това?

— Мисля, че Ред така и не съобщи за находката си. Но кроеше планове да се върне при нея, когато реши да остави работата.

Той спря да говори, поклати глава с нещастна физиономия и после продължи:

— Страдаше от мисълта, че трябва да продаде корабостроителницата след трийсет и пет години работа в нея. Чух го да споделя мъката си с Хари С. една вечер. Беше се понаквасил и изплакваше болката си на стария Хари С. Някои хора, с който беше работил след войната, искаха да я купят. Нещастният кучи син взе та пукна, преди да се реши да продаде.

— Преди? — поиска да уточни Илайза.

— Да. Две нощи преди да умре, беше тук с пътна чанта. Оплакваше се, че босовете нещо го притискали. Но не каза кои.

— И никой не каза какво се е случило с чинията?