Уильям Дил - Хамелеон

По обратния път Хадаши отбеляза:

— Може да е странно съвпадение, но Драконовото гнездо, за което старецът спомена…

— Да?

— Намира се в Танабе. И сега е щабквартира на АМРАН. А Хукър е президентът на АМРАН.

Той приключи набързо с обяда си и напусна Хадаши с припряно „Благодаря“, нетърпелив да се срещне с Лизи и Магьосника, за да обменят информация. Нещо го гризеше отвътре и го караше да се чувства неспокоен още от първия им ден в Токио. Мислеше си за казаното от Ками сама, но засега само го запомни за в случай, че му се наложи да използва тази информация.

Ако Хамелеона беше загинал в Хирошима, то защо на Военното разузнаване на Щатите са били необходими цели пет години, за да потвърди смъртта му?

Използвайки най-прекия път по различни тесни улички, той бързаше към хотела. Беше на три преки от него, когато усети, че го следят. Спря на ъгъла на улицата и небрежно се огледа, но нямаше никаква надежда да забележи някого в тълпата. Тръгна отново, вече по-бавно, продължавайки да се движи на зигзаг, но в още по-безлюдни места, надявайки се по този начин да потвърди параноята си. О’Хара не обичаше изненадите и винаги се доверяваше на своята интуиция. Затова промени маршрута, насочвайки се по спирала към покрит пасаж, свързващ два от най-оживените булеварди на Гинза — Шова-дори и Чуо-дори.

Пасажът беше тъмен и неприветлив, и минаваше през сграда, подготвена за разрушаване. На времето по двете му страни бе имало множество евтини антиквариати и магазинчета за какво ли не, но сега те бяха напуснати. Вратите на някои бяха заковани с дъски, витрините на други бяха избити, а трети изглеждаха все още както при затварянето им. Тук-там се виждаха и зейналите дупки на врати, надписи за сезонна разпродажба на прашните витрини. О’Хара беше сигурен, че ако го следяха, мястото, където това би могло да се разбере, беше именно тук.

Но дали само беше следен? Или беше белязан?

Вървейки по пасажа, той се вслушваше в скърцащото под стъпките му натрошено стъкло. Шумът на трафика постепенно заглъхваше и в този миг той долови издайническото ехо на стъпките на преследвача. Един? Миг по-късно зад гърба му се разнесе и второ ехо. Не, двама.

Третият се намираше пред него, скрит в един от безлюдните магазини. Издаде го лекият шум от дрехите му, последван от едно по-силно вдишване. На свой ред О’Хара бавно издиша и се концентрира върху сетивата си, опитвайки се да прецени взаимното разположение. Двамата отзад бяха на десетина ярда. Другият в магазина, беше много по-близо.

Бяха добри, и с изключение на няколкото дребни пропуска се движеха сякаш по въздуха. О’Хара почувства как атмосферата се наелектризира, полюшвайки се като водорасли в прилив.

И тогава те го изненадаха. Мъжът в магазина излезе от скривалището си и застана на не повече от шест фута пред него. Беше стегнат, як младеж, облечен в черно, обут в кецове „Адидас“, изправен, с леко подгънати крака. О’Хара хвърли поглед назад. Другите двама бяха замръзнали на местата си като каменни статуи, чиито очертания се виждаха на фона на входа на пасажа.

Не са улични побойници , помисли О’Хара. Стилът им ги издаваше. Онзи пред него леко помръдна и лицето му за миг се показа под слабата светлина. Усмивката и поклонът му бяха едва доловими, но предизвикателството в тях беше несъмнено. Традиционалисти, мина през главата на О’Хара, вероятно окинавци. Работеха по класическата схема на триадата: човекът директно зад него, стоящ по средата, трябваше да е най-добрият, другият, пред него — най-бързият, а третият трябваше да бъде резервата — без съмнение, най-трудният за побеждаване. О’Хара мигновено взе решение как да действа.

Беше негов ред да ги изненада. Той рязко се обърна и направи три бързи крачки към двамата; чу нападателят да се хваща на въдицата, тогава спря и изпълни светкавично трите основни движения в хигару като слети в едно. Фокусира първия си удар в корема на младежа, преди още да се е обърнал. Ходът му имаше за цел да обърка човека зад гърба му, да го накара да помисли, че О’Хара възнамерява да атакува нападателя в средата: бърза крачка вляво, скок напред и в мига, когато онзи зад него се втурна напред, О’Хара изпълни перфектно уширо-гери напред и надолу от кръста, така че главата му почти докосна земята, изстрелвайки със страхотна сила крака си назад, точно в слабините на боеца. О’Хара почувства стъпалото му да се забива в твърдата коремна преса, да разкъсва мускулите и да прониква дълбоко в диафрагмата. Нещо вътре в човека експлодира, лицето му се сгърчи и той направи салто напред с намерение да смекчи силата на удара, но вече беше много късно, защото рефлексите му изневериха. Приземи се лошо по гръб и в същия миг получи удар в слепоочието. Претърколи се настрани в безсъзнание. Светкавичните движения на О’Хара не бяха дали на другите двама време да реагират. Той се хвърли между тях с превъртане, приземи се на крака и мигновено скочи напред, раздробявайки челюстта на третия с теме. Изненаданият нападател отхвръкна назад през витрината на един от празните магазини сред дъжд от стъкло.