Уильям Дил - Хамелеон

Той тръгна към вила 16 и в този момент заваля по-силно.

О’Хара и Магьосника пристигнаха във вилата на Илайза само две минути след нея. Тя със заекване описа срещата си с Хиндж и в очите й още можеше да се види ужас.

— Имала си късмет — заяви О’Хара. — Вероятно той просто не е имал време да те преследва. — Поклати глава: — Този път всички действахме като сбирщина аматьори.

— Аматьорката съм аз — призна Илайза. — Ако…

— Никой не е виновен за нищо — обади се Магьосника.

— Да — продължи О’Хара, — спънахме се още в самото начало. И най-доброто, което ни остава, е да продължаваме нататък.

Дори яркочервените пролетни цветове на вилата, жълто-зеленикавите басмени постелки, вазата с цветя върху тоалетната масичка, пресните плодове по нощните шкафчета, не можеха да им оправят настроението. Те седяха и мрачно обмисляха възможните варианти.

— Може би трябва да се обадим на полицията, те поне биха могли да обявят общо издирване на Лавандър и Хиндж — предложи Илайза.

— Това тук не е Бронкс — възрази О’Хара. — Не съм сигурен дали има и десет полицаи в тази част на острова.

— Каква каша — въздъхна Илайза, искрено загрижена за съдбата на Лавандър.

Магьосника почеса небръснатата си буза.

— Е — обади се той, — ситуацията може да ви се струва тежка, но искам да ви попитам как бихте се чувствали, ако се озовете в един часа сутринта, забъркани в сражение между шест шофьори на камиони и четиринайсет джуджета в „Уафъл Хаус“, Сопертън, Джорджия?

— Какво! — възкликна Илайза и започна да се усмихва.

— Това се случи преди десет години. Бях позакъсал и свирех на калиопа 34 34 Обединени в общ инструмент, задействани от пара свирки, настроени на различни тонове и активирани чрез натискане на клавиши (амер.). — Бел.пр. за един малък цирк от побъркани, който фалира в Тексаркана — едно място, загубено в центъра на небитието. Събрах четиринайсетте джуджета и сформирах баскетболен отбор. Мислех, че идеята е страшна: те се катерят по раменете си, за да направят кош, провират се между краката на противниците и т.н. Шегата обаче се оказа малко плитка и издържа само половината на първото тримесечие, след което публиката започна да ни замеря с каквото й попадне. И ето че се озовахме в шибания Далтън, Джорджия и всичките ни мачове бяха отменени, така че не ни оставаше нищо друго, освен да търкаме петачета едно в друго с надеждата, че ще се размножат. Отчайващо… И съвсем неочаквано установих, че фъстъците могат да пеят, проклет да съм, ако не беше истина! Боже, от гърлата им се изтръгваха ангелски звуци. Песните се превръщаха в хармония за четиринайсет гласа. Така че променихме името на групата от „Малките големи мъже на Майк Ротшилд“ на „Исус Ротшилд и джуджетата евангелисти“ и — най-сетне! — допаднахме на всички. Канеха ни на панаири, на събирания на помощи, на богослужения, извършвани на открито. Негрите ни харесваха, децата бяха влюбени в нас. Фермери идваха отдалече заедно със семействата си и надигаха бутилките, за да се напият и да се докоснат до религията.

— Магьоснико, за какво, по дяволите, говориш? — попита О’Хара.

— Изчакай малко, в това, което ви разказвам, има поука. И така, една вечер пристигнахме в Сопертън, Джорджия — град, голям колкото задника на бълха. Беше към един през нощта и понеже минавахме край денонощно отворения „Уафъл Хаус“ се отбихме да пием по едно кафе. Вътре имаше може би половин дузина шофьори на камиони, които вдигаха олелия до бога и понеже едно нещо води до друго, скоро нещата взеха да загрубяват с разни подмятания към джуджетата и други подобни. Тогава Херман Хартфайндър, който беше нещо като говорител на групата им, и, между другото, имаше отвратителен темперамент, се обади и им каза да престанат с подигравките. В този момент един от шофьорите каза на Херман: „Ей, фарфалак, дори пишката да ти беше два пъти колкото устата, пак щеше да си я държиш с две пръстчета“, а Херман скочи, изправи се с целите си три фута и шест инча, и запрати една от онези старомодни стъклени захарници, които тежат по два тона. И го цапардоса точно в слепоочието. Изведнъж се озовахме във времето на Джон Уейн. Шофьори и джуджета се захванаха да се млатят и покрай другото опустошиха „Уафъл Хаус“, Сопертън, Джорджия, докато все още бяха вътре. В този миг осъзнах, че Сопертън, Джорджия не е най-доброто място за един шестопръст евреин пианист, водач на група джуджета, които в същото време предизвикваха безредици. Така че просто се измъкнах, отправих се към спирката на Трейлуейс 35 35 „Индиан Трейлуейс“ е една от големите автобусни вериги в САЩ. — Бел.пр. , където чаках около половин час, вслушвайки се във воя на полицейски сирени и линейки, докато накрая автобусът пристигна и аз потеглих на юг и слязох едва когато пристигнахме в Кий Уест 36 36 Най-южната точка на САЩ; един от свързаните с магистрала по верига от мостове острови от групата Пайн, на юг от Флорида. — Бел.пр. и повече просто нямаше накъде да се върви.