Уильям Дил - Хамелеон

Той наистина е един побъркан стар глупак , помисли Фрейзър. Побъркан на тема да бъде хитър. Играе си на игрички. Човекът супер компания.

Фрейзър обаче повече се интересуваше от конкретните резултати.

— Упълномощен съм да ви наема за минимум шейсет дни — каза той. — Ще преведем където пожелаете шейсетте хиляди в злато още в понеделник сутринта, когато отворят банките. — Той се усмихна и отново разклати буркана. — Няма ли да ви бъде интересно да видите най-силния ни коз?

Лавандър погледна буркана и в кафявите му очи нещо присветна. Но пак не посегна към него. В душата му се бореха любопитството и търговската жилка.

— Следващите близо две седмици ще пътувам — уточни той. — Това би ли създало проблеми?

— Абсолютно никакви, сър. Ще искаме да пристигнете в Хюстън на първо число следващия месец.

— Това е приемливо… мога ли сега?

— Но, разбира се — каза Фрейзър._Ще захапеш въдицата_, каза си той. Скоро ще разберем.

Лавандър взе буркана и го вдигна на светлината, сякаш беше рядък диамант. Разстла една хартиена салфетка на масата и я приглади с ръце. Отвори буркана, изтръска минимално количество на салфетката и го затвори. Вдигна салфетката с двете си ръце, повдигна краищата й и разклати пясъка, наблюдавайки го внимателно. Остави салфетката обратно на масата, извади бижутерска лупа, раздели песъчинките с дръжката на лъжичката и внимателно го разгледа през лупата. Докосна пясъка с език и го вкуси като дегустатор, който опитва скъпа бутилка вино.

Фрейзър го наблюдаваше с нескриван интерес. Той видя, че в един миг егоцентризмът и сарказмът се бяха изпарили и тяхното място бе заето от един истински професионалист, захванал се на работа. Лавандър взе малко пясък между пръстите си и посоли обратно на салфетката.

Устните му се мърдаха като на парализиран старец:

— Полутропичен до тропичен. Не е Африка… я да видим… Близкия изток? Не, цветът е друг. Не е достатъчно едър… хм… но е прекалено фин за Мексико. Или за Калифорния… хм?

Той неочаквано спря, вдигна поглед към Фрейзър за миг и после, също така бързо, го свали към пясъка.

Хвана се , помисли си Фрейзър. Нека видим какво ще направи по-нататък.

Лавандър сви салфетката на фуния, изсипа пясъка обратно в буркана и го подаде обратно на Фрейзър.

— Бих изпил още един чай — каза той. А когато Фрейзър се обърна да извика сервитьорката, Лавандър сгъна салфетката с останалите в нея две-три песъчинки и я постави незабелязано в джоба си. Фрейзър се направи, че не е забелязал.

— Е, нека сега видим колко сте добър! — предложи той.

Лавандър проговори с известна предпазливост:

— Централния Пасифик, в северна посока от Нова Зеландия. Може би в околностите на падината Тонга 33 33 Втора по дълбочина след Марианската, 10850 м. — Бел.пр. .

— Аз току-що се съгласих да ви предплатя шейсет хиляди долара за два месеца работа за нас, сър — каза той, — а първото нещо, което се опитвате да направите, е да ми говорите глупости.

— Моля!

Беше ред на Фрейзър да атакува:

— Вие знаете много добре, че тази проба изобщо не идва от района около Нова Зеландия.

— Тогава защо ме питате?

— Защото това би трябвало да бъде силата ви.

— Значи ме изпитвате?

— А защо не? Познавам ви само по репутация. И знаех за нея още от преди да се видим. Кажете нещо за качеството.

— Знаете какво е качеството, Фрейзър.

Фрейзър кимна много бавно.

— В момента мога да говоря само приблизително. И мога да изкажа само предположения — изтъкна Лавандър. — За да бъда точен, ще трябва да направя анализи в лаборатория.

— Разполагаме с необходимото оборудване — успокои го Фрейзър. — Исках само да ви демонстрирам, че имаме сериозни основания да сключим сделка с „Хенсел“.

— Това е от собствеността на „Хенсел“? — запита изненадан Лавандър.

— Не беше в пакета като част от тяхната собственост. „Хенсел“ е закупил района по други съображения. А инженерите ни случайно се натъкнаха, анализирайки пробата с друга цел.

— Разбирам.

— Ние чувстваме, че тук има нещо, нали разбирате? Никой друг дори и не предполага, че във въпросния район може да има петрол.

Временно Лавандър беше загубил контрол над срещата. Беше крайно време да си го възвърне.

— Грешите — каза той директно и остави забележката си без пояснение за по-голям ефект.

— Грешим ли?

— Къде най-общо се намира това находище? — попита Лавандър тихо, почти шепнейки.

Фрейзър се наведе през масата.