Уильям Дил - Хамелеон

Озова се срещу сладкарницата и влезе в магазин за сувенири. Мина в задната му част и започна да разглежда някакви неща, докато наблюдаваше площада. След това излезе през задната врата и заобиколи блока, като се придържаше в сенките и оглеждаше улицата.

Дерек Фрейзър — човекът, когото му бяха описали по телефона, беше седнал до витрината на сладкарница „Нелсън“. Лавандър се концентрира за момент върху него. Фрейзър имаше онези остри черти, които някои жени намират за привлекателни. Лавандър познаваше този тип мъже. Типичен фирмен лакей, облечен в дрехи от „Брукс Брадърс“, с безобиден пост, от рода на „вицепрезидент по еди-какво-си“ — най-често всеобхватен термин, прикриващ маса прегрешения.

Фрейзър отпиваше от кафето си и четеше достойния за съжаление кингстънски „Джърнал“.

Е, добре, нямаше да се забави с него. Лавандър се засмя леко на себе си. Беше сигурен, че никой не го следи.

Лавандър беше прав: не се налагаше Хиндж да го следи. Единственото, което трябваше да прави, бе да наблюдава Фрейзър. Трикът беше стар, но ефикасен: да се следи човекът, който щеше да осъществи контакта, вместо самата цел, но това беше номер, който никога не би хрумнал на аматьор като Лавандър.

Фрейзър разпозна консултанта в мига, в който Лавандър се появи на площада и с благодушна усмивка проследи над ръба на вестника странното представление, разигравано от дребосъка. Фрейзър вярваше, че убиецът също наблюдава.

Лавандър най-сетне се реши да пресече улицата и влезе в сладкарницата. Фрейзър вдигна поглед, усмихна се, повдигна пръст и вежди, стана и протегна ръка, когато Лавандър се приближи до масата. Възприема директорските си маниери, отбеляза наум Лавандър.

— Здравейте, аз съм Дерек Фрейзър.

Колко самодоволно, помисли малкия човек.

— Лавандър.

— За мен е чест, наистина съм поласкан. Човек не всеки ден има възможност да се срещне с една жива легенда.

Гласът му, отработен още на младини в някакъв курс за подготовка на висши бизнесмени така, че да звучи безизразно, властно и потискащо, се стори на Лавандър странно покровителствен. За англичанина както маниерите на Фрейзър, така и външният му вид, изглеждаха превзети и оскърбителни.

Лавандър сви рамене:

— Да, наистина не сме много.

Егоманиак, помисли си Фрейзър. Абсолютен, наперен и изкукуригал егоманиак.

— Какво ще поръчате? — осведоми се Фрейзър и направи знак на сервитьорката.

— Силен чай и нещо сладко. Може би „Наполеон“. — Сервитьорката кимна и се отдалечи.

Фрейзър се усмихна и потри длани.

— Е, сър… ние… сме ви задължени, че се решихте да… отделите време през почивката си, за да разговаряте с нас.

— Използвате множествено число, мистър Фрейзър. Ще дойде ли и още някой?

Фрейзър се усмихна, признавайки, че е разбрал шегата:

— Аз, разбира се, говоря от името на моята компания. Сигурен съм, че сте чували за нас. АМРАН. Нещо от рода на… новопоявили се, ако разбирате какво искам да кажа?

Няма никакво съмнение, помисли Лавандър, този тип Фрейзър изобщо не ми допада. Изпратили са някакво парвеню, натоварено със задача за мъж, и това е най-оскърбителното. Но бизнесът си беше бизнес и Лавандър беше готов да изслуша онова, което този имаше да му казва.

— Да, да, знам всичко за АМРАН — каза той нетърпеливо.

— И предполагам, че проверихте дали сумата, която поискахте, ви е преведена в банката, която посочихте?

— Нали съм тук, не ме ли виждате?

— О, много добре. В такъв случай поне няма да се налага да ви представям моята компания. Това ще ни спести известно време, нали ме разбирате?

— Аз разполагам с много време — отбеляза Лавандър безгрижно.

Сервитьорката донесе чая и пастата му. Когато си тръгна, Лавандър погледна Фрейзър в упор през масата и блясъкът в очите му подсказваше, че очаква разговора.

— Добре, какво искате? — попита той направо.

— Ние сме отскоро в бизнеса, както обясних. Не претендираме, че знаем всички отговори, но знаем, че вие знаете много от тях. Искаме да бъдем консултирани.

— Вие вече имате сериозен проблем — каза Лавандър и шумно отпи от чашата чай.

— Извинете?

— Измежду най-малко удачните решения, който АМРАН взе, е включването на „Хенсел Ойл Къмпани“ във вашия консорциум, сър. Вие се сдобихте с банкрутирал партньор. — Той повдигна вежди и се наклони през масата към Фрейзър: — Хм?

— Ние… този разговор ще си остане конфиденциален.

— Я виж!

— Извинете — бързо продължи Фрейзър. — Идеята, сър, беше в това, че се нуждаем от тяхната материална база. Те присъстват в трийсет и седем щата. Дванайсет помпени станции, нали ме разбирате?