Уильям Дил - Хамелеон

А после стана на седемнайсет. И тогава с Илайза се случи нещо забележително. Отслабна. Изтъня до онази степен, до която момичетата мечтаят да отслабнат.

Случи се крайно неочаквано. Като разчупване на пашкул; тлъстината по нея падна и на света се появи Илайза Гън — висока пет фута, тежка деветдесет и четири фунта, с най-хубавите гърди и най-привлекателното дупе в гимназията на Озон. Момчетата полудяха. Телефонът й не спираше да звъни, защото беше станала готина .

Но беше също и независима, макар и малко ексцентрична; беше мечтателка и самотница. Макар и неузнаваемо отслабнала, тялото й кипеше от неизтощима енергия.

Озон, Университетът в Мисури, Линкълн, Чикаго и Бостън — животът й се беше развил по възходяща линия. Съдбата й беше отредила след Озон повече да не се среща със скуката. Сивотата се бе разтворила във вечерните новини в шест часа и в онова постоянно усещане в стомаха й, което тя наричаше „потрепване“. Оттогава стомахът й непрестанно „потрепваше“. Дори сега, когато заедно с Франк О’Хара се бе втурнала в преследване на химера на име Хамелеон, сега когато бяха на прага да се сбъднат всичките й мечти, блянове, амбиции… всичко!

Разказът й не беше дълъг. Отпуснал се в дълбините на фотьойла, той не сваляше погледа си от нея. Гледаше я, сякаш се прицелваше с пистолет. Но този път тя устоя на погледа му и когато свърши, веднага се прехвърли на ситуацията в момента.

— Не мога да повярвам, че в този миг може да убиват някого, а ние седим тук напълно безпомощни.

О’Хара стана, отправи се към леглото, хвана я за ръцете и я изправи на крака. После я прегърна леко. Прегръдката беше по-скоро приятелска и трябваше да я убеди, че няма от какво да се страхува. Почувства се трогната от този простичък жест, а и топлината на тялото му бе така успокояваща.

— Всичко стана прекалено гадно, твърде бързо — каза той.

— Беше прав — призна тя, — когато каза, че онези от мафията се занимават с детинщини.

Той я погали с пръст по бузата и го прекара по контура на лицето й.

— М-м-може би си прав, че не съм създадена за всичко това. — Божичко, аз заеквам, помисли си тя.

— Направихме, каквото можахме. Животът е много по-прост, когато се научиш да възприемаш неотвратимото — и той я погали.

— Мислех, че съм страшно умна; бях по следите му през цялото време, а като завих на ъгъла и го…

— Нека не се измъчваме с разсъждения по този въпрос. Аз направих лош ход. Този човек е професионалист. Доказа го с делата си. Забрави за него. — Той леко я погали по шията с връхчетата на пръстите си.

Тя се приближи още малко към него. Той прехвърли ласките си върху бузите й, а след малко спусна пръстите си върху долната й устна.

Да не си мисли, че ако продължи още минута-две и ще рухна в леглото, мина през главата й.

— Затвори очи, Лизи — каза той.

Тя усети топлите му устни и почувства езика му едва доловимо върху устните си.

Да, той наистина разчита точно на това, помисли тя.

Леко отвори устни и докосна с крайчеца на езика си неговия.

Прав е, помисли тя.

Бурята навън се развихряше. Светкавици разкъсваха облаците и пробождаха земята. Светът блясваше за миг, поемаше енергията им в себе си и после се възцаряваше абсолютен мрак.

Хиндж се приближи предпазливо още по-близо до прозореца.

Тя се отдръпна за миг и запалката й светна. В стаята имаше пет свещи и тя ги запали всичките. Пламъчетата им потрепваха от студения вятър, нахлуващ през прозореца.

— Побъркана съм на тема свещи — прошепна тя.

— А колко твърда изглеждаше — отговори той и леко я притегли отново към себе си.

В главата й безразборно се въртяха мисли. Беше възбудена от предстоящата нощ. Осъзна, че не може да устои на О’Хара — пиратът, появил се незнайно откъде, за да я отвлече от пазара на роби и да я качи на кораба си. Това беше любимата й фантазия още откакто се бе почувствала жена — фантазия, от която не бе съумяла да се отърси толкова години. Но ето че накрая се бе срещнала със своя пират.

А тя беше момичето от фантазията си: крепко, прекрасно… и опитно.

Хиндж се приближи още малко. Дъждът и вятърът се усилиха, градината около вилата започваше да се превръща в кална локва, светкавиците сякаш се сипеха върху земята и в призрачната им светлина той забеляза мъжа да разкопчава блузката на момичето. Това сякаш продължи безкрайно. След това блузката се разтвори, но мъжът се намираше между Хиндж и нея. Той пристъпи до съседния прозорец и видя силуета му на светлината от светкавиците. В момента той докосваше пълните й гърди с палец, после свали блузката й, пусна я на леглото и започна да целува шията й, раменете, края на гърдите.