Уильям Дил - Хамелеон

Хиндж извади пурата от джоба на ризата си, захапа я със зъби и измъкна ножа от калъфа под ръкава си. Трябваше да поеме риска от неочакваното включване на осветлението в комплекса или от следващата светкавица зад гърба си, която щеше да го разкрие пред погледа им. Но те най-вероятно щяха да бъдат твърде заети един с друг, за да видят каквото и да е било. Този тип трябваше да му благодари. Какъв начин да си отидеш! Щеше да промуши най-напред мъжа и да убие момичето със стреличка.

Телата на О’Хара и Илайза се бяха слели, осветявани епизодично от светкавиците. Известно време те се занимаваха с колани и копчета, накрая се вплетоха с търсещи ръце и вкусващи устни, а после той я отпусна върху леглото.

Дръвчетата в горичката шумоляха. Дъждът шибаше Хиндж през лицето. Той смътно ги различаваше върху леглото, вече голи, легнали странично с лице един към друг.

Илайза усети, че О’Хара се притиска към нея, устните му сякаш бяха по цялото й тяло; в един миг върху зърната на гърдите й, а в следващия — върху корема й. Езикът му сякаш я изследваше и тя прехвърли ръце на гърба му, галейки кожата, трасирайки дълбоката бразда по гръбнака му, опипвайки стегнатите мускули на хълбоците. Тя също леко се притисна и той реагира мигновено. Това беше само началото. Усещаше това зад врата си, под ушите си, долавяше то да се надига в стомаха й. Забрави къде се намира, забрави с кого е, забрави всичко и се концентрира върху усещането, което започваше да изпълва тялото й — онази удивителна електрическа реакция на всяко докосване и всяка целувка.

Хиндж започна да завива зад вилата. Протегна ръка към вратата.

Нито видя, нито усети примката, която се спусна над главата му и осъзна какво става едва в мига, когато жицата се впи в шията му.

Реакцията му беше мигновена и инстинктивна. Той отскочи назад в посоката на нападателя. Напрегна мускулите на шията си, после протегна ръка зад гърба си, опитвайки да хване противника. Нищо.

Бяха му сложили Каишката.

Жицата отново го дръпна и той не се възпротиви на посоката, а падна назад през каменната пътека в мокрия пясък, претъркулвайки се в мига, в който тялото му докосна земята, като се изви така, че да се окаже на колене, но с лице към убиеца. Видя само тъмна, неясна фигура, която стискаше двете дръжки в краищата на гаротата.

Каишката беше много стар номер. Жицата минаваше през прост механизъм, който позволяваше затягането да става с обикновено опъване на дръжките. Убиецът заставаше три-четири крачки зад жертвата и единствената му грижа беше да не й позволява да възстанови равновесието си, докато се задуши.

Жицата се беше забила дълбоко. Хиндж усещаше притискането й в дихателната си тръба. Той рязко замахна с ножа, опитвайки се да среже проводника. Но с бързо движение убиецът мина пак зад него и силно го дръпна.

Хиндж направи нещо средно между претъркулване и кълбо назад и се озова на крака. Скочи към неясната фигура и замахна с ножа, усещайки острието да разкъсва плътта на предмишницата. Пурата беше все още между зъбите му, но той не можеше да се прицели добре в гърлото на високия мъж.

Нападателят отскочи назад и отново рязко дръпна жицата.

Хиндж усети, че силите му започват да го напускат. С впиването на проводника дишането му започваше да става на пресекулки. Той пак се претърколи на мокрия пясък, сграбчи каишката и дръпна нападателя към себе си. Високият мъж залитна напред и падна на колене близо до водата.

В същия миг плажът за миг се освети от блясъка на светкавица. Хиндж видя мокрото лице на своя убиец и очите му изхвръкнаха.

Спетро!

Той опря крайчеца на езика си в отвора на пурата и силно издуха стреличката право в лицето на Фалмаут. Но вятърът и изненадващото придвижване на Фалмаут към него провалиха замисъла. Стреличката удари Фалмаут в рамото на сакото. Той я събори с движение на ръката си, блъсна се в Хиндж и в следващия момент двамата отново паднаха на пясъка.

В краката им се разби вълна.

Хиндж беше изплашен. Той започна да ръмжи като куче, изви се панически настрани от водата, помагайки си като забиваше ръката с ножа в пясъка, а с другата се опита да разхлаби смъртоносната примка. Фалмаут го улови за глезените и го издърпа сред вълните. Под блясъка на светкавиците той успя да види ужаса в очите на Хиндж. И можа да дочуе писъка, който едва се изтръгна от пристегнатото гърло.

Страх го е от водата , помисли Фалмаут. Хиндж се страхува от водата.

Тексасецът започна енергично да се извива под вълните на прилива. Задавен, опитващ се да си поеме въздух, той се обърна слепешката към Фалмаут и разсече тъмнината с ножа.