Стив Берри - Легендата за Линкълн

— В своята бележка Бригъм Йънг е написал, че Линкълн пази най-важната част от тайната близо до себе си всеки ден — каза Роуан. — Преди два дни бих отхвърлил всичко това като някаква пресилена измислица. Но вече не. Изглежда, както брат Бригъм, така и господин Линкълн са се наслаждавали на мистериите. Можеш ли да отидеш в щата Айова, за да провериш със сигурност?

— Може да се наложи да се открадне часовникът.

— При обичайни обстоятелства бих отказал, но вече сме стигнали до критична точка. Имаме спешна нужда от отговори. Направи това, което е необходимо. Но бъди много внимателен.

Саласар разбираше за какво говори Роуан.

— Ако се окаже фалшива следа — продължи Роуан, — ще се съберем отново в Солт Лейк Сити, за да решим как да продължим.

Саласар му предаде сбит доклад на събитията от предишната вечер. Обясни, че е успял да се убеди как американците не пестят усилията си да открият същото, което издирваха и те самите.

— Макар че все още не съм наясно колко точно знаят — завърши той.

— Ще се опитам да разбера от тук — успокои го Роуан. — Вече няма нужда да се занимаваш с тях. Можеш ли да се измъкнеш незабелязано?

— До два часа ще бъда във въздуха — отговори Саласар.

Касиопея бе потънала в размишления. Какво щеше да се случи сега? Колко по-зле можеше да стане? Лекото почукване на вратата я върна към действителността. Тя отвори, видя Хосепе на прага и го покани да влезе.

— Трябва да тръгваме — каза той.

Касиопея не пропусна множественото число.

— Трябва да заминем за Съединените щати. За Айова.

Тя никога не беше ходила в този щат.

— Защо?

— Във връзка с онзи проект със старейшина Роуан, за който ти разказах. Там има един артефакт, който трябва да видя. — Саласар се поколеба, преди да продължи: — Може да се наложи този предмет да бъде откраднат, макар и временно, за да бъде проучен.

— Мога да го преживея — заяви тя.

Саласар изглеждаше изненадан от нейната готовност да му стане съучастник.

— Но кражбата е грях — възрази той.

— Нали каза, че само искаш да го вземеш за малко? Предполагам, че после ще бъде върнат?

Той кимна.

— В такъв случай не е кражба — каза тя.

— Старейшина Роуан твърди, че се налага. Тази мисия е от огромно значение. Както вече видя, американците се опитват да ни спрат. Затова се налага да заминем бързо и незабелязано.

Касиопея се запита какво щеше да направи Котън. Той нямаше да се откаже. Нито пък Стефани. Тя също никога не се отказваше.

— Ще ти разкажа повече по време на полета — каза Саласар. — Обещавам. Но това е сравнимо с Голямото пътуване на преселниците. Може би ще се окаже най-голямото пътуване на светиите изобщо. Не можеш да си представиш колко ще бъде вълнуващо.

Първото Голямо пътуване беше започнало през 1847 г. Каруци, ръчни колички, а за мнозина и собствените им крака ги бяха пренесли на повече от хиляда и петстотин километра на запад. Маршрутът им, който беше преминал по северния бряг на река Плат, през границата между Изтока и Запада, по поречието на река Суитуотър и накрая през долината на Голямото солено езеро, беше останал в историята като „Мормонската пътека“. Баща й много пъти беше разказвал с благоговение за него. От 1847 до 1869 г. по него бяха преминали 70 000 вярващи, всеки един от които беше получил званието първопроходец.

Саласар нежно я улови за ръката.

— Ние също сме първопроходци. Но по един нов и вълнуващ начин. Ще ти разкажа всичко, когато излетим.

Той я прегърна. После я целуна.

— Обичам те — каза той.

Очите му потвърждаваха тези думи.

— Обичам те още откакто бяхме млади — продължи той. — Раздялата ни разби сърцето ми. Но аз уважих твоето решение. Трябва да ти призная нещо. Пазя една наша снимка в къщата си в Испания. Намерих я преди няколко години, след като почина жена ми. Когато сърцето ми беше тъжно и празно, тази снимка ми носеше радост.

Защо ставаше така, че всеки мъж, който проявеше интерес към нея, носеше със себе си и куп проблеми? Всичко беше започнало с Хосепе и неговата религия; поредицата обожатели след него бяха страхотни в някои отношения и ужасни в други. А сега сякаш беше описала пълен кръг. Беше се върнала в началото. Част от нея изпитваше любов към този мъж, а друга — отвращение. И тя не беше сигурна коя половина ще надделее.

— Този път няма да те принуждавам да избираш — каза той. — Можеш да вземеш това решение както и когато искаш. Научих урока си отдавна.

Касиопея оценяваше това, по множество различни начини.