Стив Берри - Легендата за Линкълн

Президентът посочи към дневника.

— И какво казват основателите на държавата по този въпрос?

Господин Л. Мартин изтъкна, че общото правителство следва да бъде излъчено в името на щатите, а не на отделните граждани. Според него ще бъде напразно да се предлага план, който противоречи на управниците на щатите, чието влияние над хората със сигурност ще ги спре да го приемат.

Този довод беше изказан с голямо красноречие и осезаема ярост, която споделяха и други.

Господин Уилямсън смяташе, че ако политическата истина може да бъде основана на една математическа демонстрация, тя е следната: ако щатите са еднакво суверенни сега, те трябва да останат еднакво суверенни и в бъдеще.

Господин Шърман. „Въпросът не е кои права принадлежат на хората по природа; въпросът е как да бъдат възможно най-равностойно и ефективно запазени в обществото. И ако някои дават повече от други, за да се постигне тази цел, няма място за оплаквания. Да се постъпи иначе, като се изисква равностойна саможертва от всички, ще означава да се създаде опасност за правата на някои и да се пожертва целта в името на средствата. Богатият, който влиза в обществото заедно с бедния, отдава повече от бедния, но с равностоен глас той е равностойно запазен. Ако той, богатият, имаше повече гласове от бедния в съответствие с по-големия си залог, правата на бедния веднага щяха да бъдат застрашени. Това съображение беше водещо при съставянето на Договора за Конфедерацията и то следва да остане водещо и сега. Най-добрата защита срещу тиранията е правото да се избяга от нея. Не бива да има нужда от нова революция. Не бива да се пролива повече кръв. Ако някой щат вече не желае да бъде част от този съюз, той би трябвало да е свободен да се оттегли от него.“

Полковник Мейсън отбелязва следното: ако всички щати са наясно, че новият съюз може да се развали толкова лесно, това може да бъде и добро, и лошо. Както и в брака, за да успее политическият съюз, той трябва да съдържа елемент на постоянство, иначе една от страните в него може да предпочете да се оттегли, вместо да е готова на усърдие и компромиси. Той е съгласен, че всеки щат трябва да има право да се оттегли, но това право трябва да се ограничава от ясното съзнание за тежката работа, свършена през последните няколко месеца, и съставения велик план. Така шансовете за успех следва да бъдат равни или по-големи от шансовете за провал.

Господин Мадисън предложи решение. Документ, подписан от всички, подкрепящи новата Конституция, който осигурява на щатите вечното право да се оттеглят от съюза. Той настоя този документ да бъде подписан отделно, защото, ако в Конституцията изрично бъде включен такъв постулат, ратификацията й ще бъде по-малко вероятна. Защото какъв ще е смисълът да се създава съюз, ако може да се разпадне толкова лесно. И още, след като вече е създаден, ако щатите знаят, че могат да се оттеглят толкова лесно, силата на всеки подобен съюз би била твърде крехка. Вместо това следва да се подпише отделно съглашение, в което да бъде изразена ясната воля на всички делегати, че всеки щат остава суверенен във всяко едно отношение. Документът трябва да бъде даден на генерал Вашингтон, за да го пази и използва както намери за добре. Желанието е съществуването на този документ да не се разкрива на обществото, освен ако не е необходимо за осигуряването на ратификация от някой щат или, по-късно, за узаконяването на оттеглянето на някой щат от съюза. Като цяло той изрази желание всеки член на конвента, който продължава да има възражения, да стори като него и в този случай да се усъмни донякъде в собствената си непогрешимост, за да подпише този документ с името си.

Господин Мадисън след това предложи документът да бъде съставен, подписан и оформен по подходящ начин, а именно „Приет на конвента с единодушното съгласие на всички присъстващи щати на 15 септември — за свидетелство на което поставяме тук имената и подписите си“.

Залцбург

Саласар беше в хотелския си апартамент, един етаж над Касиопея, която го чакаше. Все още беше в шок от разкритието на ангела, че е Джоузеф Смит. Честта, която му беше оказана, носеше със себе си сериозна отговорност. Беше свикнал да се осланя на небесния пратеник, но да разбере, че това е не друг, а самият пророк Джоузеф, беше величествено усещане. След като видението се оттегли, той се беше молил в продължение на почти цял час, преди да заспи, и беше почивал в продължение на обичайните си четири часа. Когато се събуди, се запита какво го очаква сега и отговорът дойде под формата на обаждането на старейшина Роуан.