Стив Берри - Легендата за Линкълн

Господин Рандолф възрази срещу неопределената и опасна власт, дадена от Конституцията на Конгреса, като изрази болката си, че се чувства длъжен да се разграничи от мнозинството на този конвент в самия край на неговите велики и важни усилия, и пламенното си желание да бъде взета някаква мярка, която да го освободи от тежестта на това неудобство. Неговите притеснения бяха споделени и от мнозина сред останалите присъстващи, които също смятат, че щатите може да отхвърлят този съюз, ако не им бъде предложена възможността да го напуснат по всяко време. Какво трябва да сторят, ако националната власт се превърне в тирания? Какво ще да й попречи, ако на Щатите не се разрешава да се оттеглят? Трябва да се приеме някаква мярка в този смисъл и ако предложението му бъде отхвърлено, по думите му щеше да бъде невъзможно за него да сложи името си под този инструмент. Той все още не може да заяви със сигурност дали ще му се противопостави впоследствие, но си запазва свободата да го стори в собствения си щат, ако окончателното му решение го изисква.

Господин Пинкни. „Тези декларации от толкова уважавани членове в самия край на това важно събрание придават особена тържественост на настоящия момент.“ Той също се притеснява от един план, който трябва да бъде приет в своята цялост, без промени, и който, веднъж възприет, ще задължава завинаги всеки щат да се придържа към своето решение. Беше направено предложение, че друг такъв конвент ще може да разреши евентуалните спорове. Но той описа в черни краски последствията от евентуалната възможност отделните щати да изразят възраженията и предложенията си за промени по въпроса за управлението на друго такова събиране. Според него от такъв експеримент няма да произтече нищо друго освен объркване и противопоставяне. Щатите никога няма да се съгласят по отношение на плановете си и представителите на един втори конвент, които ще дойдат на него, за да изразят несъгласието на своите избиратели, също няма как да постигнат съгласие. Конвентите са сериозно нещо и не бива да бъдат повтаряни. Той също има възражения към плана. Възраженията му са срещу жалката слабост и подчиненост на изпълнителната власт. Възраженията му са срещу правото на Конгреса да регулира търговията. Той не е съгласен с мълчанието по въпроса за продължителността на всеки възможен съюз. Пита се дали е възможно да съществува решение, което да избегне опасността от всеобщ хаос и прибягване до оръжие.

Непрестанното мърморене сред представителите на всички щати показва, че разсъждават сериозно върху въпроса, поставен от господин Пинкни. За да не бъде изгубена подкрепата на несъгласните членове, беше взето решение въпросът да бъде обсъден на неофициална среща, така че да има по-голям шанс да бъде задоволително разрешен.

Стефани слушаше всяка дума, прочетена от Кейти Бишъп. И през цялото време мислеше, че тя самата, Люк и президентът бяха първите хора от над двеста години насам, които чуваха това свидетелство.

— Това е невероятно — каза Кейти. — Аз съм чела записките на Мадисън. Част от дипломната ми работа беше върху тях. Там нямаше нищо подобно.

Стефани знаеше причината за това: самият Мадисън беше уточнил, че тези записки са допълнение към основния документ и са скрити, така че да може да ги прочете единствено президентът.

— Кажи ми нещо повече за тази идея за втори конвент — помоли Даниълс.

— Била широко обсъждана. Няколко от делегатите се тревожели, че насила ще изправят своите щати пред предложение от типа „всичко или нищо“. Не бива да забравяте, че те са били изпратени във Филаделфия единствено да ревизират Договора на Конфедерацията, а не да го отхвърлят и да започнат на чисто.

— И са смятали, че един втори конвент може да разреши този проблем? — попита Люк.

— Не да го разреши, а да смекчи последствията от него. Тяхната Конституция щяла да стане обществено достояние и всяка дума от нея да бъде подложена на обсъждане. Ако щатите откажели да я ратифицират, резервният план бил да свикат втори конвент, за да намерят компромисно разрешение на спорните точки.

Президентът се разсмя.

— Това е все едно да кажеш: „Нека Конгресът да се оправя с проблема“. По този начин получаваш петстотин трийсет и пет различни гледни точки. В крайна сметка ще се постигне компромис, но през хиляда седемстотин осемдесет и седма година държавата не е разполагала с толкова време. Светът е бил сурово място. Французите, испанците, англичаните — всички са искали да се провалим. Просто са изчаквали най-подходящия момент, за да ни се нахвърлят.