Стив Берри - Легендата за Линкълн

Доктор Франклин взе думата, за да признае: „В тази Конституция има някои неща, с които понастоящем не съм съгласен, но не мога да бъда сигурен, че никога няма да се съглася с тях. Живял съм достатъчно дълго, за да се срещна с много случаи, в които съм се почувствал задължен, в светлината на по-подробно осведомяване или по-задълбочен размисъл, да променя мнението си дори по такива важни въпроси, за които преди съм се смятал за прав, но се е оказало, че не съм. Следователно колкото повече остарявам, толкова повече съм склонен да се усъмня в собствената си преценка и да се отнеса с по-голямо уважение към преценката на другите. Повечето хора, както всъщност и повечето секти в областта на религията, смятат самите себе си за носители на цялата истина, а всички останали, които се различават от тях, за изпаднали в дълбоко заблуждение. Протестантът Стийл в свое обръщение към папата казва, че: «единствената разлика между нашите две Църкви по отношение на тяхната убеденост в собствената им доктрина е тази, че Римската църква се смята за непогрешима, а Англиканската църква смята, че винаги е права». Но макар че мнозина индивиди поддържат почти толкова високо мнение за собствената си непогрешимост, колкото и за тази на сектата си, малцина са го изразили толкова естествено, колкото една определена френска дама, която в спор със сестра си заявила: «Не знам защо става така, сестро, но никога не съм срещала друг човек освен себе си, който винаги да е прав». В светлината на тези сантименти, уважаеми господа, аз се съгласявам с тази Конституция с всичките й слабости, ако са такива: защото смятам, че се нуждаем от общо управление и че няма друга форма на управление освен тази, която е благословия за народа, ако се прилага както трябва, и освен това вярвам, че можем да очакваме това управление да се прилага както трябва в продължение на много години и че то ще се изроди в деспотизъм, както се е случило с други преди, единствено ако народът стигне дотам в падението си, че да се нуждае от деспотична власт, защото не е способен на нищо друго. Но освен това не забравям за предпазливостта, семената на която нашият най-скорошен конфликт пося у всички нас. Наистина се съмнявам, че какъвто и да е друг конвент, който можем да организираме, ще бъде в състояние да изработи по-добра Конституция. Защото, когато се съберат мнозина, за да се събере тяхната мъдрост, неизбежно се събират и техните предразсъдъци, местни интереси и себични убеждения. Как да се очаква от такъв конвент да произтече нещо съвършено? Затова е добре да обърнем внимание на тревогите на онези от нас, които се боят от вечен, непроменим и ненарушим съюз между щатите. Не бива да забравяме, че всяко нещо, на което е поставено начало, рано или късно стига до своя край“.

Господин Джери изрази своите възражения, които му дават основание да се въздържи от одобрение на Конституцията: „1. Продължителността на мандата и възможността за повторно избиране на Сената; 2. Правото на Камарата на представителите да не публикува докладите от заседанията си; 3. Властта на Конгреса да определя избирателните райони; 4. Неограничената власт на Конгреса да определя размера на собственото си възнаграждение; 5. Щатът Масачузетс няма дължимия дял представители, който му се полага; 6. Три пети от чернокожите следва да бъдат представени, все едно са свободни граждани; 7. По силата на властта на търговията могат да бъдат установявани монополи; 8. Вицепрезидентът да бъде председател на Сената“. Въпреки това той беше съгласен да направи компромис с всички изброени възражения, ако правата на гражданите не бъдат застрашавани от: „1. Общата власт на законодателството да приема всякакви закони, които намира за необходими и подходящи; 2. Да набира армии и средства в неограничени количества; 3. Да установи съюз, който не позволява оттегляне. Какво ще кажете всички вие, ако дойде момент, в който някой щат вече не желае да бъде част от този велик съюз?“.

Полковник Мейсън отбеляза, че всяко управление, което се обявява за вечно, представлява опасност, и заключи, че то ще завърши или с монархия, или с тиранична аристокрация. Той не беше сигурен кое от двете, но не се съмняваше, че ще бъде едно от двете. Тази Конституция е създадена без знанието или представата на народа. Не е правилно да се казва на народа така: „Вземете това или нищо друго; и го вземете за вечни времена“. Във вида, в който е Конституцията в момента, той не може нито да я подкрепи, нито да гласува от името на щата Вирджиния; и не може да се подпише под нещо, което не подкрепя.