Стив Берри - Легендата за Линкълн

— Чувала си за компромиса от хиляда осемстотин седемдесет и седма година?

Кейти се усмихна.

— Естествено, че съм чувала. Една от най-големите тайни договорки на всички времена. Хейс изгубил срещу Самюъл Тилдън на изборите през хиляда осемстотин седемдесет и шеста, но нито един от двамата не разполагал с достатъчно гласове. Затова демократите от южните щати дали тези двайсет спорни гласа на републиканеца Хейс, а в замяна поискали изтеглянето на всички военни части от Юга, построяване на железопътна линия, която да свързва южните щати, и законопроекти за възстановяване на загубите от войната. Най-сетне разполагали с нещо, с което да се пазарят, и го използвали докрай. Грант веднага приел сделката и изтеглил част от войските си от Юга. Хейс изтеглил останалите. С това демократите установили тотален контрол върху южните щати, който удържали чак до края на двайсети век.

— Не е зле — каза президентът. — Даже е доста добре.

Той посочи стъкления съд, който държеше.

— А сега ми кажи какво е това.

— Отдавна знаем, че по някои от тухлите има знаци. Но никой не е успял да разбере какво означават. Смятахме, че е някакво лично решение на Мадисън. Декорация. Или нещо, което е имало значение само за него самия.

— Затова ли няма снимки на подземието в интернет? — попита Стефани.

Кейти кимна.

— Кураторите на музея не искаха да създават мистификация в стил „Шифърът на Леонардо“, така че го запечатаха.

— Добре че са го направили — каза Даниълс. — Но ти все още не си отговорила на моя въпрос. Какво е това, което държа?

— Мислих за това по целия път от Вирджиния. И ми се струва, че вече знам отговора.

Стефани внимателно наблюдаваше и Дани, и Люк. Беше пристигнала в Белия дом преди един час, след като бе приключила с Роуан. Сенаторът беше прекарал около трийсет минути сам с „Книгата на Мормон“. Тя го беше гледала през всяка една секунда от тях благодарение на охранителната камера, монтирана в тази част на библиотеката. Двамата с Джон Коул бяха видели как Роуан откъсва една страница от изданието на книгата от 1840 г. При това лицето на Коул се беше изкривило в болезнена гримаса, но нямаше какво да направят. За щастие, Коул вече беше разгледал книгата, още преди Роуан да пристигне, и беше направил фотокопие от страницата с рисунката. Беше й казал, че от известно време знаят за необичайната страница, но никой няма представа какво означава тя. Точно това беше една от причините да държат книгата в тайния архив. Но сега мистерията сякаш беше разкрита.

— Защо не седнете? — предложи им президентът. — Искам да чуя повече за това, което има да ни каже госпожица Бишъп.

Стефани беше малко смутена, че Люк беше намесил външен човек. Но отдавна се беше научила да подбира в кои битки да участва, когато оспорва решенията на своите агенти. Все пак те бяха хората, които рискуваха живота си. Всички бяха добре обучени и интелигентни професионалисти. Люк очевидно беше претеглил възможностите и беше взел решение.

Президентът внимателно остави стъкления съд на една маса.

— В началото на деветнайсети век запечатването с вакуум е било непознато — започна Кейти. — Технологиите за консервиране тепърва прохождали. Било трудно да се съхрани нещо като хартия. Първите консерви всъщност били от стъкло — ламарината започнала да се използва по-късно. За да съхранят нещо важно, понякога го запечатвали в стъкло.

Стъкленият съд на масата очевидно съхраняваше нещо като малка книга.

— Мадисън е бил близък приятел с Томас Джеферсън. Имението Монтичело е било само на петдесет километра от неговото. По онова време това е означавало, че са близки съседи. Джеферсън е знаел всичко за запечатването в стъкло. Може би е споделил тази техника с добрия си приятел Джеймс Мадисън.

Президентът седеше мълчаливо. Както и Люк. Което беше необичайно и за двамата. Откакто се бяха срещнали, не бяха разменили и една добра дума. Като магнити с противоположни заряди.

Люк беше твърдо решен да остави чичо си да направи първата крачка. Дани открай време беше студен човек. Интересно колко различни бяха двамата братя. Люк знаеше всичко за трагичното минало на чичо си и донякъде му съчувстваше — с ударение на „донякъде“. В семейството на Люк всички си бяха по-близки. Той се разбираше и с тримата си братя — в истинския смисъл на тази дума. И тримата бяха женени, с деца. Само той беше останал волният ерген.

Чичо му се обърна към него.

— Добра работа.