Стив Берри - Легендата за Линкълн

— Загубата е изцяло моя — каза тя. — Мисля да си тръгвам.

— Не бих го направил.

— Защо не?

— Защото ще изпуснеш нещо много готино. Може дори да ти свърши работа за дисертацията.

Кейти не отвори вратата и той даде газ, за да мине през кръстовището. Не беше трудно да прекоси града напряко, да излезе на Пенсилвания авеню и да се доближи до служебния вход на Белия дом. Няколко часа по-рано, още преди да замине за Вирджиния, Стефани се беше обадила да му каже направо да дойде тук, когато е готов.

Люк изобщо не гореше от желание да участва в предстоящата семейна сбирка.

— Какво правиш, по дяволите? — измърмори Кейти.

Люк свали прозореца от своята страна и се приготви да се идентифицира.

— Нали ти казах, че ще се побъркаш.

Двамата влязоха през входа за посетители, където ги очакваше един агент от тайните служби. Кейти продължаваше да носи стъкления съд, а очите й блестяха от нетърпение.

— Никога не съм идвала тук — каза тя.

— И аз — отговори Люк.

— Значи наистина си агент?

— Така ми казаха.

Човекът от тайните служби ги поведе по един мраморен коридор. От тавана висяха кристални полилеи и беше светло като ден. Двамата минаха покрай един портрет на Айзенхауер. В дъното имаше още портрети на президенти. Кенеди. Джонсън. Форд. Картър. Беше като класация на най-големите хитове от близкото минало.

Тримата продължиха през първия етаж и влязоха в една стая, стените на която бяха тапицирани в червено и златно. Мебелите бяха в същия червен цвят, със златна щампа. Килимът беше в бежово, червено и златно. Над главите им светеше още един ярък полилей. А вътре ги очакваха Стефани и добрият стар чичо Дани. Люк не го беше виждал от тринайсет години — от погребението на баща си. Той си напомни да се държи с подобаващо уважение. Професионалното отношение към шефа му го изискваше, независимо какво изпитваше към него.

— Коя е тази? — попита веднага Стефани.

Люк си даде сметка, че тази вечер протоколът не се спазваше. Обикновено никой не се доближаваше до президента, без да бъде проверен предварително. Но ситуацията беше всичко друго, но не и обикновена.

Кейти запази изненадващо самообладание, все едно всеки ден се срещаше с президента на Съединените щати.

— Появи се един проблем, който не успях да разреша толкова бързо, затова го взех със себе си. Това е Кейти…

Люк млъкна, защото осъзна, че не знае фамилията й.

— Бишъп — намеси се тя. — Кейти Бишъп.

Тя протегна ръка към президента.

— Приятно ми е — каза Даниълс. — А сега, бихте ли отговорили на въпроса на дамата, за да обясните какво правите тук?

— Покажи му — каза Люк и посочи към предмета, който Кейти държеше в ръцете си.

Кейт подаде на президента стъкления съд.

— Намерих го в подземието — обясни Люк. — Скрит зад една тухла, на която беше надраскана цифрата четири. Извадих го, но Кейти беше успяла да повика местните органи на реда, за да ме задържат. Бяха на косъм да го направят, така че нямах друг избор, освен да я взема със себе си.

— Успяла е да те изненада? — попита президентът.

— Знам, че е малко трудно да се повярва. И на мен ми е трудно. Но се случват всякакви неща. Както много добре знаеш.

— Виждам, че все още си цапнат в устата — отбеляза президентът.

— Сигурно е семейна черта. Не мислиш ли? — каза Люк и забеляза, че Стефани го гледа вторачено. — Добре де. Спирам. Нямах голям избор. Освен това си помислих, че може да се окаже полезна. Кейти ми каза, че има магистърска степен по американска история и знае много за Мадисън. Или трябваше да я доведа, или да се оставя да ме заловят, така че избрах по-малката от двете злини.

— Добре — каза президентът и се обърна към нея. — Кейти Бишъп, ще използваш ли магистърската си степен по американска история, за да ми кажеш къде се намираме?

— В Червената стая. Доли Мадисън е организирала тук своите популярни приеми в сряда вечер. Това е било най-модерното място в столицата. Оттогава стаята се е използвала за салон, дневна и концертна зала. За съжаление, тапицерията на стените не е оригиналната — сложена е след големия ремонт на Белия дом, направен от Труман. Стаята е в сегашния си вид от времето на Хилъри Клинтън. Ако не ме лъже паметта, мебелите са от времето на Мадисън. Най-интересно е какво се е случило тук по времето на мандата на Юлисис Грант. Той се е притеснявал, че може да има проблем с официалната церемония за полагането на клетвата от Ръдърфорд Б. Хейс, защото новият президент е бил избран с помощта на подставена комисия, която му е осигурила двайсет допълнителни спорни гласове, така че го е накарал да положи клетва тук още предишната вечер.