Стив Берри - Легендата за Линкълн

Люк намери колата си и остави въжето и лоста в багажника. После се пъхна на шофьорското място, без да издава присъствието си с осветлението на тавана. Остави стъкления съд на седалката до себе си и вкара ключа, за да запали двигателя.

Нещо се раздвижи на задната седалка. Той застина. Появи се една глава.

А после и отражението на лице в огледалото за обратно виждане.

Лицето на Кейти.

Тя държеше пистолет — същия, който Люк беше оставил в жабката — насочен към него.

— Знаеш ли как да стреляш? — попита я той, без да обръща глава.

— Знам как да натисна спусъка. Седалката ти е доста голяма мишена.

— Ти ли ме издаде на полицията?

— Веднага разбрах, че не си от армията. Ти си крадец. Проследих те обратно до тук и изчаках да предприемеш нещо. После се обадих на шерифа.

— От това наистина ме заболя — каза той. — А аз си мислех, че двамата с теб ще си допаднем.

После Люк изведнъж осъзна още нещо.

— Онзи номер, който ми даде, не е истински. Нали?

— Излязох да вечерям с теб само защото исках да проверя какво си намислил. Аз не съм екскурзоводка. Днес просто замествах. Работя в реставраторския отдел. Имам магистърска степен по американска история и работя по докторантурата си. Специалността ми е Мадисън. И тази къща е важна. Крадците като теб провалят историята за всички останали. А телефонният номер е на местния шериф. Ти какво си помисли?

Присъствието й тук беше сериозен проблем. Какво му беше казала Стефани? „Не позволявай да те хванат.“

— Не съм крадец — каза той.

— Тогава какво е това на предната седалка?

Люк вдигна стъкления съд и го подаде на Кейти.

— Къде го намери? Не съм го виждала досега.

— Не си го виждала, защото Мадисън го е скрил в подземието.

— Откъде знаеш?

Той не отговори.

— Отиваме при шерифа — каза тя.

— За съжаление, не мога да направя това. Ти може и да си някаква важна научна клечка, но аз пък работя за правителството на САЩ и това, което държиш в ръцете си, ни трябва.

— Нали не очакваш да ти повярвам?

Люк чу полицейски сирени в далечината. Отново.

— Стига бе, Кейти. Какво си направила сега?

— Пак се обадих на шерифа, когато те видях да се връщаш.

Люк се обърна и я погледна.

— Много бързо се превръщаш в сериозен проблем. Виж, това е самата истина. Трябва да занеса това нещо на моята шефка. Ако искаш, можеш да дойдеш с мен, за да се увериш, че всичко е точно.

Воят на сирените се приближаваше.

— Каза ли им къде се намираме? — попита той.

— Естествено. Иначе как щяха да те намерят?

Ситуацията ставаше все по-неприятна.

— Ще трябва да вземеш решение, Кейти. Да ме застреляш, да слезеш от колата или да дойдеш с мен. Какво избираш?

Люк забеляза нерешителността в погледа й.

— Наистина съм правителствен агент и работата е адски сериозна — настоя той. — Слушай какво. Ако това ще те накара да се чувстваш по-добре, можеш да задържиш пистолета и това стъклено нещо при теб.

Тя не отговори. Сирените се приближаваха.

— Тръгвай — каза най-сетне тя. — Да се махаме от тук.

Люк запали двигателя. Гумите се завъртяха на място, после колата бързо набра скорост.

— Къде отиваме? — попита го тя.

— Ще се побъркаш, когато разбереш — отговори Люк.

Вашингтон, окръг Колумбия

Роуан изчака Стефани Нел да излезе от читалнята и вратите да се затворят след нея, преди да се съсредоточи върху книгата. Изпитваше благоговение, че самият Линкълн я беше държал в ръцете си и беше размишлявал върху смисъла на древните уроци в нея.

Ще бъде изнесено от мрака в светлината, тъй както повелява Божието слово. Да, ще бъде извадено от земята, ще проблесне от тъмнината и ще бъде познато от всички люде, тъй както повелява Божията сила. И тъй извечните цели на Господа ще продължат да се изпълняват, докато не се изпълнят всичките му обещания.

Така гласеше пророчеството, произнесено точно преди свещените златни плочи да бъдат скрити в земята, където векове по-късно бяха открити от Джоузеф Смит и превърнати в книгата, която лежеше пред него.

Роуан беше посветил целия си живот на своята религия. И родителите му, и техните родители бяха светии. Фамилията Роуан винаги беше служила на пророците — и в добрите, и в лошите дни. Мнозина бяха загинали, за да опазят онова, което бяха създали другите преди тях. Защо това поколение да бъде по-различно? Чарлс Р. Сноу не беше постигнал нищо освен отстъпление и конформизъм. Беше слаб водач, който не вдъхновяваше никого. Църквата беше останала разделена, с разпокъсани клонове в щатите Мисури и Пенсилвания и още по-малки части, разпръснати по целия свят. Всички до един вярваха в Джоузеф Смит като пророк и основател. Всички приемаха „Книгата на Мормон“. Но бяха разделени по много други фундаментални въпроси. И бяха прави.