Стив Берри - Легендата за Линкълн

Двамата влязоха в Голямата зала.

— Реших, че е по-добре да влезеш оттук, отколкото през главния вход — каза му тя. — Няма охранителни камери.

Роуан прие дискретността й с одобрение.

— Винаги оставам впечатлен, когато посещавам това място — каза той.

— Величествено творение. Двамата сме сами, с изключение на един от библиотекарите, който отиде да донесе каквото ти трябва. Но ми се иска да задоволиш любопитството ми. Наистина ли не можеше да си осигуриш достъп до архива на библиотеката без моята помощ?

— Вероятно можех. Но едва от два дни съм наясно с важността на тази книга и предпочитам да не привличам внимание към това, което търся. За мой късмет, както и за твой, ти се появи точно навреме.

— Казах на директора, че ще се занимаваме лично с проблем, свързан с националната сигурност. Това се оказа достатъчно, за да не задават въпроси. Освен това посещението ни няма да бъде отбелязвано. Накарах ги да донесат книгата в Конгресната читалня. Реших, че там ще ти бъде по-удобно.

Тя махна надясно и двамата продължиха към една дълга, богато украсена галерия. Двойните врати в дъното й се отваряха към също толкова дълго помещение с дъбов паркет и ламперия и цветни панели на тавана. По стените меко грееха кристални аплици. В двата края на читалнята имаше по една камина, украсена с мозайки. Роуан познаваше историята на тази зала. Преди я бяха държали отворена всеки път, когато имаше заседание на Конгреса, на разположение на законотворците винаги беше имало по един библиотекар и неограничен брой куриери по двайсет и четири часа в денонощието. През шейсетте и седемдесетте години на XX в., когато често се беше случвало заседанията на Конгреса да продължават по няколко дни без прекъсване, помощниците на конгресмените бяха нощували тук на походни легла и бяха пренасяли стотици книги в заседателната зала от другата страна на улицата, за да поддържат дебатите. Сега походните легла бяха изчезнали и залата се използваше само за церемониални цели.

— Ето я — посочи Стефани.

Роуан видя съкровището, оставено на една маса до камината. До нея имаше канапе и няколко тапицирани стола. Роуан се настани на канапето.

Книгата беше около десет сантиметра на ширина и около петнайсет на дължина, дебела около два сантиметра и половина. Тъмната й кожена подвързия беше в забележително добро състояние.

Той я отвори и се взря в титулната страница.

в превод на

Джоузеф Смит-младши

Трето издание

Старателно редактирано от преводача

Нову, щата Илинойс

отпечатано от Робинсън и Смит

в Синсинати, щата Охайо

На етикета бяха отбелязани библиотечният номер и фактът, че Конгресната библиотека се беше сдобила с нея на 12 декември 1849 г.

Роуан беше обзет от благоговение.

През 1838 г. седалището на светиите било в Мисури. На 30 октомври въоръжена тълпа нахлула в мирното селище Хоунс Мил и избила повечето от обитателите му. В страха си от продължаващото насилие светиите избягали в Илинойс. Имало нужда от допълнителни екземпляри от „Книгата на Мормон“, след като оригиналното издание от 1830 г. било изчерпано. Светиите не разполагали с 1000 долара, колкото им трябвали, за да отпечатат нов тираж, но божественото откровение им подсказало какво да направят. Били изпратени писма до всички клонове на Църквата — за всеки 100 долара, изпратени да покрият разходите по отпечатването, съответният клон щял да получи по 110 екземпляра от книгата. Самият пророк Джоузеф дал одобрението си за този план за финансиране и се заел да редактира текста на книгата и да поправя грешките в него. Парите потекли отвсякъде. Били отпечатани нови пет хиляди екземпляра от книгата, един от които се намираше пред Роуан в момента.

— Това издание било толкова успешно — каза той, — че след това винаги имало достатъчно тираж от тази книга.

— Прочетох документацията в библиотеката за нея — каза Стефани.

Роуан се усмихна.

— Не очаквах нищо по-малко от теб.

— Записано е, че Ейбрахам Линкълн е взел тази книга на осемнайсети ноември хиляда осемстотин шейсет и първа и я е върнал на двайсет и девети юли шейсет и втора. Освен това е взел и други три книги по въпроса за мормоните, с които е разполагала библиотеката по онова време.

— Той е бил първият и поне по наша информация единственият американски президент, който някога е прочел „Книгата на Мормон“. Светиите хранят голямо уважение към Линкълн.

Роуан все още не беше отгърнал заглавната страница на книгата.