Стив Берри - Легендата за Линкълн

Той пъхна ръце дълбоко в джобовете на якето си. И в този момент забеляза Касиопея, която излизаше от хотела. След нея вървеше Саласар. А зад тях — две пикола, които носеха багажа им. От улицата се отдели една кола и паркира на едно от празните места пред хотела. Двамата се качиха вътре.

Малоун чу ръмженето на двигател наблизо и забеляза светло ауди, което минаваше по павираната алея сред гората. До върха на хълма можеше да се стигне с кола от отсрещната страна, която гледаше към източните предградия на Залцбург. Малоун се скри зад дървото и видя как данитът изостави наблюдателния си пост и се затича към колата.

Младият мъж се качи и автомобилът бързо се отдалечи. Явно всички си тръгваха. Нищо чудно. Точно затова и собственият му багаж вече беше събран в хотела.

Стефани чакаше Дани Даниълс да осъзнае последствията от всичко, което им беше прочела Кейти. Изводите не подлежаха на никакво съмнение. Основателите на държавата специално бяха предвидили начин всеки щат да се отдели от съюза, ако пожелае. Но бяха проявили достатъчно далновидност да не го включат в Конституцията. Вместо това бяха подписали отделно съглашение, което да се използва при нужда, ако някой щат изрази притеснения да ратифицира Конституцията.

Какво беше постановил Върховният съд в делото „Тексас срещу Уайт“?

Следователно нашето заключение гласи, че Тексас е останал щат и щат от Съединените щати независимо от трансакциите, за които става дума. И според нас това заключение не противоречи на нито един закон или декларация от нито един представител на националната власт.

Не беше така. Това заключение противоречеше на изричната воля на основателите на държавата.

— Конвентът е проведен тайно — каза президентът. — Те са променили всичко зад затворени врати, в противоречие с цялата идея на събирането си там. И сякаш това не им е било достатъчно, накрая са решили да направят и това.

— Гражданската война е била напразно — каза Кейти. — Всички тези хора са загинали без нужда.

— Какво искаш да кажеш? — попита Люк.

— Много е просто — отговори президентът вместо нея. — Линкълн е решил, че съюзът е вечен. Не можеш да излезеш от него. Край, точка по въпроса. Той сам е взел това решение. И е водил война, за да докаже правотата си. Но виж каква е истината. Всъщност можеш да излезеш от съюза. Той не е вечен. И това е съвсем логично. Никога не съм вярвал, че основателите на държавата са изковали съединение, от което няма излизане. Нали току-що са воювали срещу тоталитаризма? Защо веднага след това да го възстановяват?

Стефани зададе въпроса, за който беше сигурна, че мислеше Дани:

— Дали Линкълн е знаел това?

— Мери Тод явно смята така.

Стефани си помисли същото, като си спомни писмото на бившата Първа дама до Юлисис Грант.

Винаги съм си мислела, че това се дължи на отговорността му като главнокомандващ, но веднъж той ми довери, че причината за нея е това съобщение.

— И въпреки това той е водил тази война — каза Стефани.

Даниълс сви рамене.

— Нима е имал друг избор? Или е трябвало да го направи, или да закрие цялата проклета държава.

— Трябвало е да остави хората да вземат решение.

— Този дневник е безполезен — обади се Кейти.

— Точно така — кимна Даниълс. — Това е добра стартова точка и демонстрира намерение, но не е достатъчно доказателство. За да се докаже, че отцепването е законно, трябва да се разполага и с документа, който са подписали.

Очите на президента казваха онова, което Стефани си мислеше.

„А този документ е изпратен на Бригъм Йънг.“

Стефани се обърна към Люк.

— Точно този документ трябва да откриеш.

— И къде да го търся?

Телефонът й започна да вибрира. Тя погледна дисплея.

— Трябва да вдигна. Обажда се Котън.

Стефани се изправи.

— Вземи я с теб — каза президентът и посочи Кейти. — Искам да поговоря на четири очи с моя племенник.

Малоун държеше айфона си в едната ръка, а с другата се подпираше на сградата. Беше слязъл от Мьонксберг до хотела, а след това беше взел такси до летището на Залцбург. Беше почти сигурен, че Саласар ще изчезне още днес. Но собственият му маршрут не беше толкова ясен.

— Касиопея и Саласар заминаха — докладва той на Стефани.

— Тя не ми се обади.

— Ядосана е. Предполагам, че е решила да излезе от системата.

Малоун й разказа какво се беше случило, когато Касиопея беше дошла в стаята му.

— Аз я излъгах — каза Стефани. — Не й казах за теб.