Стив Берри - Легендата за Линкълн

Люк се чувстваше като глупак. Или по-точно казано, като син, смъмрен от баща си.

— Аз го направих — прошепна той на листа в ръцете си. — Успях да направя нещо с живота си. Както искаше ти.

Сълзите потекоха по-силно. Люк отдавна не беше плакал.

Продължаваше да стиска писмото, като мислеше как баща му го беше държал в ръцете си. Беше последната физическа връзка, която щяха да имат. Люк разбираше какво беше искал да каже баща му. Все още имаше други членове на фамилията, които бяха живи и с които можеше да установи истинска връзка. Неразбирателството ги беше разделяло. Но на това трябваше да се сложи край. Синовете дължаха послушание на баща си.

— Ще направя това, което казваш — прошепна той. — Обещавам. Всички ще направим точно това, което искаш.

7:30 ч.

Роуан слезе от таксито на Стоунибрук Драйв 9900 и плати на шофьора. Очакваха го четирима колеги, всеки от които представляваше един от избирателните райони на щата Юта. Самият Роуан беше петият представител на щата в американския Сенат. Шестият конгресмен от Юта, който също беше сенатор, не беше включен в плана, защото избирането му преди шест години беше чиста случайност. И петимата бяха светии, като Роуан беше най-старшият както в политиката, така и в Църквата.

Роуан беше със закопчано догоре палто, но студеният утринен въздух беше по-скоро освежаващ, отколкото неприятен. Беше ги повикал на тази среща с имейли, които беше изпратил още в малките часове веднага след като се беше върнал от Конгресната библиотека.

Стояха пред храма във Вашингтон, окръг Колумбия. Високата сграда бе облицована в бял мрамор от Алабама и увенчана с шест златни шпила. Издигаше се на петнайсет километра северно от Капитолия. Характерната форма и внушителният й размер я бяха превърнали в една от забележителностите край околовръстната магистрала на столицата. Комплексът се забелязваше лесно в провинциалния пейзаж на Мериленд дори от въздуха, на излитане или кацане на летище „Роналд Рейгън“.

Петимата се поздравиха и се отправиха към фонтана пред главния вход. Роуан беше избрал това място, защото знаеше, че толкова рано сутринта в петък тук няма да има никой. Самата сграда беше заключена. Това беше добре. Щяха да разговарят навън, пред Божия дом, така че да ги чуват всички пророци. Днес трябваше да има заседание както на Камарата на представителите, така и на Сената, но началото им щеше да бъде обявено чак след два часа.

— Вече сме почти на финала — съобщи им той, овладял вълнението си. — Най-сетне. Искам да се уверя, че сме готови в Солт Лейк Сити.

— Вече проверих — отговори четвъртият представител. — Съотношението не се е променило. Разполагаме с деветдесет и пет от общо сто и четири гласа в щатската Камара и Сенат, които твърдо ще гласуват за отцепване.

Налагаше се да действат с голяма прецизност. Юта щеше да бъде експерименталният щат, който да отхвърли юридическия прецедент от делото „Тексас срещу Уайт“ от 1869 г. Битката щеше да се проведе изцяло във Върховния съд на САЩ и последното, което искаше Роуан, беше някаква дребна процедурна грешка да попречи на атаката им. Войната се водеше за напускане на Съединените щати, а не за това дали този или онзи глас е правилно преброен.

— А губернаторът? Все още ли е на наша страна?

— Абсолютно — потвърди представителят на Втори район. — Двамата го обсъдихме подробно. И на него му е омръзнало, както на нас.

Роуан знаеше какво има предвид колегата му. Реформите не вършеха работа. Изборите не предлагаха реална алтернатива, а независимите кандидати нямаха никакъв шанс за успех. Бунт? Революция? Федералното правителство щеше да смаже и двете. Единственият логичен начин да се предизвика трайна промяна беше отцепването. Това беше най-прекият път за един щат да си възвърне някакъв контрол върху собствената си съдба. Беше мирен — законно отхвърляне на политики и практики, които щатът смяташе за неприемливи — и в съответствие с американската традиция. Все пак точно така бяха постъпили и отците основатели с Англия.

Роуан вдигна поглед към величествения храм. Петнайсет хиляди квадратни метра. Шест зали за посвещаване. Четиринайсет зали за сватбени церемонии. Белите му стени символизираха чистота и просветление. На места мраморът беше по-тънък от един сантиметър, което позволяваше на слънчевата светлина да се процежда вътре в определени часове от денонощието.

Роуан обичаше това място.

— Вече е съставен законопроект, готов за приемане от щатския законодателен орган — каза друг конгресмен. — Целта му е отделяне на Юта от Съединените щати и незабавно организиране на референдум, с който гражданите на щата да потвърдят това действие. Ще има опозиция, но огромното мнозинство от представителите ще го подкрепят.