Стив Берри - Легендата за Линкълн

Но точно това щеше да се случи. Щатите Тексас, Хаваи, Аляска, Върмонт и Монтана бързо щяха да последват примера на Юта. Движението щеше да обхване цялата страна. И в този момент Роуан щеше да нанесе окончателния удар. Стряскащо ново свидетелство пред съда. Достатъчно да спечели както юридическата битка, така и общественото мнение.

Думите на самите отци основатели.

— Юристите са готови — каза той. — Вчера се срещах с тях. И вече почти съм готов с последното парче от мозайката. Остават броени часове или дни.

Окуражаваше го мисълта, че пратката беше пристигнала точно преди да излезе от дома си в Джорджтаун. Копие от бележките, написани от Джеймс Мадисън и скрити в Монпелие, които бяха открити снощи от Стефани Нел. Всяка дума от тях потвърждаваше онова, в което беше убеден. Отцепването беше законно.

Едно изречение го доказваше особено недвусмислено.

Документът трябва да бъде даден на генерал Вашингтон, за да го пази и използва както намери за добре. Желанието е съществуването на този документ да не се разкрива на обществото, освен ако не е необходимо за осигуряването на ратификация от някой щат или, по-късно, за узаконяването на оттеглянето на някой щат от съюза.

Колко по-ясно можеше да бъде казано?

Нел му беше обещала оригиналите в момента, в който разполагаше с писмено уверение от Роуан, че интересът му към нейния отдел е прекратен. Оригиналите му трябваха, но още повече му трябваше действителният документ, който отците основатели бяха подписали през онази събота на септември 1787 г. За щастие, указанията за неговото местонахождение се криеха в Църквата, а не в правителството.

Роуан отново вдигна поглед към величествения храм — първия, построен от светиите на източния бряг на американския континент. Първият, след храма в Солт Лейк Сити, който беше увенчан с шест шпила. Най-високият в света. Един от петте, на които беше изобразен ангелът Морони със златните плочи в ръцете си. Седемте му етажа символизираха шестте дни на сътворението и седмия ден на отдиха, а по цялата височина на кулите му се издигаха красиви стъклописи в червено и оранжево, които преливаха в синьо и виолетово, за да представят непрекъснатия прогрес към божественото.

— Ние ще променим нашия свят — каза той.

Останалите изглеждаха доволни от думите му.

— Ние ще постигнем онова, което Джоузеф Смит, Бригъм Йънг и всички останали първопроходци не успяха да постигнат.

Той помълча и накрая каза:

— Най-накрая ще постигнем независимост.

Над Атлантическия океан

Саласар се настани по-удобно в коженото кресло, за да се наслади на обяда. Беше агнешко със зеленчуци, което Касиопея беше стоплила, преди да го сервира в просторната кабина на частния му самолет. Този лиърджет беше най-любимото му притежание. Саласар прекарваше много време в придвижване от едно място на друго, така че беше важно да пътува удобно.

— Обещах ти обяснение — каза той.

Касиопея се усмихна.

— Така е.

Двамата му помощници седяха в задната част на самолета, до кухненския бокс и тоалетната, заети със собствения си обяд. Саласар заговори по-тихо, макар че ревът на двигателите му помагаше да бъде дискретен.

— Не знам откъде да започна — каза той. — Най-добрият начин да се обобщи това, което правим, е създаването на Цион. Ние ще завършим това, което са започнали Джоузеф Смит и Бригъм Йънг.

— Църквата е жизнена организация — каза тя. — Която обхваща целия свят. Струва ми се, че тази мисия вече е завършена.

— Не и по начина, по който наистина са си го представяли. Ние винаги сме били принудени да правим компромиси — да бъдем като всички останали. Преселили сме се в долината на Голямото солено езеро, за да живеем според заветите на пророците и да следваме „Книгата на Мормон“, за да основем истинския Цион на земята. Но това така и не се е случило.

— За да се постигне това, би трябвало да имате своя собствена държава.

Саласар се усмихна.

— Точно това е, което възнамеряваме да създадем. Държавата Дезерет, със столица в Солт Лейк Сити, в границите на предишния американски щат Юта и с участието на всички други територии, които решат да се присъединят към нас.

Саласар видя, че Касиопея е заинтригувана. Спомняше си, когато самият той за пръв път беше чул плана на старейшина Роуан. Сърцето му се беше изпълнило с радост, примесена с объркване. Но всичките му съмнения бяха изчезнали, след като Роуан му беше обяснил как най-сетне ще се сбъдне Пророчеството за Белия кон.