Стив Берри - Легендата за Линкълн

— Аз не съм си го измислил — продължи Саласар. — Тейлър го е казал пред свидетели. И сега старейшина Роуан ще изпълни това пророчество.

Той замълча, преди да добави:

— Но не и без нашата помощ. В момента пътуваме към мястото, където трябва да открием и последното парче от мозайката, за да се случи всичко.

Саласар й разказа за часовника на Линкълн и онова, което може би се криеше в него.

— Рискован ход — отбеляза тя.

Саласар кимна.

— Да, но трябва да поемем този риск. Ако следата се окаже фалшива, ще опитаме с друга тактика.

— Аз мога да го взема — каза тя.

— Ти ли?

— Със сигурност не трябва да си ти. Какво ще каже старейшина Роуан, ако един уважаван член на Първия кворум бъде заловен, докато се опитва да открадне исторически артефакт? А аз не съм свързана нито с него, нито с Църквата. Мога да го направя. И то така, че да не ме заловят.

Саласар се възхищаваше на нейната увереност. Майка му беше тиха, мила, кротка жена, която се грижеше единствено за семейството си. Касиопея беше толкова различна. В нея имаше някаква неудържима енергия, на която не можеше да устои. Касиопея щеше да бъде подходяща основа за новото му процъфтяващо семейство. Предвид всички промени, които се задаваха, Саласар беше решил да практикува множествен брак, тъй като се съмняваше, че неговият ангел — самият Джоузеф Смит — ще очаква нещо по-малко от него. Но след повторното пробуждане на Касиопея вече щеше да разполага с надежден партньор, истински вярващ, така че да бъде сигурен, че цялото им разширено семейство завинаги ще бъде в рая.

— Представи си само — каза той. — Най-сетне ще имаме наша собствена земя. Държавата Дезерет, както е искал пророк Бригъм. Ще бъдем свободни да ковем собствените си закони и да живеем по нашия собствен начин. Това ще бъде добро, плодородно място и други хора ще се стичат при нас, за да живеем заедно.

Касиопея не можеше да повярва на ушите си, но патосът на Хосепе беше достатъчно доказателство, че всичко наистина се случваше. От друга страна, явно нито Хосепе, нито този сенатор Роуан бяха помислили за международните последствия от разпадането на Съединените щати. И как щеше да реагира Вашингтон на отцепването? Със заплахи? Естествено. Със сила? Това трябваше да се обмисли внимателно. Най-вероятно ответният удар щеше да бъде нанесен в съда.

— Нали си давате сметка, че федералното правителство ще се опита да спре Юта? — попита го тя.

— Разбира се. Но онова, което търсим, ще ни осигури победата в съдебната битка. И как иначе? Думите на самите основатели ще бъдат решаващи. Документ, подписан от всички тях, който обявява отцепването за законно. Той има също толкова голяма тежест, колкото и самата Конституция.

— С изключение на факта, че очевидно не е ратифициран от щатите.

— Но това е тяхното писмено намерение, което не може да бъде игнорирано. Разполагаме с екипи от юристи, които са проучили въпроса от всеки възможен ъгъл. Те са убедени, че ще успеем. Самият Върховен съд на САЩ много отдавна е отхвърлил законността на отделянето, но това решение се основава на грешната предпоставка, че в американското законодателство няма доказателство за противното. А всъщност се оказва, че има. Има доказателство в точно обратния смисъл. Американците вярват много на отците основатели. Конституционните им прецеденти се основават именно на техните намерения.

Думите на Саласар бяха верни. На латински този законодателен принцип гласеше „Stare decisis“. Трябваше да се уважава прецедентът.

— За съдилищата ще бъде невъзможно да отхвърлят действителността. И виж какво е направил президентът Ейбрахам Линкълн. Вместо да каже на нацията, че щатите имат избор дали да останат част от съюза, той е скрил доказателството за това и е водил война, за да докаже противното. Според теб как ще се възприеме подобно действие?

Нямаше да се възприеме добре.

— Наистина ли съществува този документ? — попита тя.

— Точно това ще разберем двамата с теб. Ние смятаме, че все още съществува.

Касиопея вече разбираше защо Стефани Нел беше толкова напрегната. В Съединените щати, разбира се, винаги беше имало политически брожения, както и във всяка друга държава на света. Призивите за радикална промяна не бяха нещо ново. Но беше съвсем различно някой да притежава законовите средства, с които да предизвика тази промяна.

Проблемът беше сериозен. Но това, че вече си даваше сметка за мащабите му, не променяше нищо. Касиопея все още възнамеряваше да се справи с него по своя си начин.