Стив Берри - Легендата за Линкълн

Малоун беше стегнат с колан на задната седалка на един изтребител „Еф-15Е Страйк Игъл“, който летеше над южния край на Гренландия. На пилотското място пред него беше пилот от базата в Германия. И самият Малоун беше управлявал самолета за малко. Бяха минали двайсет години, откакто не беше сядал на пилотското място, след като беше решил да смени работата си и се беше прехвърлил от флота в Министерството на правосъдието.

Стефани беше уредила хеликоптер, който да го отведе от Залцбург до военновъздушната база „Рамщайн“ в Германия. Изтребителят вече го чакаше там с работещи двигатели и беше излетял веднага. Разстоянието до Де Мойн беше 7400 километра, но при максимална скорост от 2500 километра в час, с времето за ускорение и забавяне, щяха да го изминат за по-малко от пет часа. Разбира се, това означаваше презареждане по време на полета и в момента пред тях се носеше един авиотанкер „КС-10 Екстендър“, свързан с резервоарите на изтребителя.

— Благодаря за транспорта — каза Малоун в микрофона си.

От другата страна на линията беше Стефани.

— Знаех си, че ще ти хареса.

Той изслуша разказа й за това, което бяха открили в Монпелие. Радиоканалът, който използваха, беше кодиран и обезопасен — най-добрият, по който можеха да разговарят. За момента слушалките на пилота бяха изключени.

— Роуан смята да предизвика разпадането на Съединените щати — каза му тя. — И нищо чудно да успее.

Тя му обясни какво търсеха Роуан и Саласар. Документ, подписан от отците основатели.

— Пророчеството за Белия кон — каза той. — Провери ли за какво става въпрос?

— Проверих и не се съмнявам, че ти също си го направил.

— Мормонската църква смята цялата тази история за някаква глупост. Пророчеството е официално опровергано още през хиляда деветстотин и осемнайсета година. Днешната Църква дори не го споменава. Това е просто някаква приказка, нищо повече.

— Но Роуан вярва, че е истина, както и онова, което издирва. За съжаление, Мормонската църква знае за него повече от нас.

Малоун беше съгласен, че това е проблем.

— Направихме някои проучвания от наша страна — продължи тя. — Смятаме, че Саласар може би иска нещо от пътуващата изложба за Линкълн, която в момента се намира в Де Мойн.

— Да бе, проучвания — каза Малоун. — Просто сте подслушали телефона на някого.

Стефани се засмя.

— Естествено. Преди няколко часа Роуан говори със Саласар за тази изложба. Двамата смятат, че ключът е в някакъв часовник, който е бил собственост на Линкълн.

Малоун се замисли.

— Цитатът от Римляни 13:11 определено е свързан с времето. Освен това специално си спомням как преди няколко години прочетох нещо за часовника на Линкълн в музея „Смитсониън“. Имало нещо гравирано отвътре.

— Тази твоя памет понякога е доста полезна. Часовникът в Де Мойн е вторият, който имат в музея „Смитсониън“. Никога не е отварян. И до утре ще бъде изложен в някакво място, което се казва Сейлсбъри Хаус.

Малоун погледна собствения си часовник.

— Като се сметне часовата разлика, ние ще бъдем там около един следобед. Лиърджетът на Саласар няма да пристигне поне до пет, местно време. Ще можем да проучим ситуацията.

— Люк вече е там. Ще му кажа да те посрещне.

— Ще кацнем на север от Де Мойн, на някакво регионално летище „Анкени“. Пистата е дълга само хиляда и шестстотин метра. На този изтребител му трябват хиляда и осемстотин, но ще се справим. Ще ни трябва разрешение, за да кацнем там.

— Аз ще се оправя. Няма да имаме проблеми с тях. Люк ще те чака на летището — увери го Стефани и продължи: — Проучихме снимките, които Люк е направил на дневника на Ръштън. От изследователския отдел ми казаха, че вероятно е писан след хиляда осемстотин и деветдесета. Петдесет години след като Смит за пръв път е произнесъл Пророчеството за Белия кон. Така че си прав. Самото споменаване на Конституцията е съмнително. Най-вероятно е написано много след като се е случило всичко в действителност.

— Когато четеш пророчеството, всичко е някак прекалено. Подробностите са твърде точни. Например на онова място, където специално се казва: Ще отидете в Скалистите планини и ще бъдете превелик народ там, който ще нарека Белия кон на мира и благоденствието. Защо се казва „Скалистите планини“? Защо не просто „на запад“? Предполага се, че Джоузеф Смит е казал това години преди някой от тях да си е помислил за преселението. Нито един ясновидец не може да е толкова добър.