Стив Берри - Легендата за Линкълн

И условията в този законопроект щяха да бъдат приемливи.

Актът на отцепването щеше да признае, че в рамките на щата има федерални имоти, за които се налага компенсация — най-вече големите недвижими имоти, собственост на федерацията. Някои граждани на Юта може би нямаше да искат да бъдат част от новата нация, така че щеше да им бъде разрешено да напуснат, вероятно дори с обезщетение за личните и имуществените загуби, които щяха да понесат. Същото щеше да важи и за корпорациите и фирмите, макар че новата държава Дезерет щеше да им предложи доста по-благоприятни условия за бизнес от Съединените щати. Щеше да бъде постигнато и някакво съгласие за изплащането на дела от националния дълг, който се падаше на щата Юта — макар че срещу него на щата Юта се падаха дялове от всички федерални имоти в останалите четирийсет и девет щата. Екипът на Роуан беше проучил това съотношение и беше открил, че дяловете от имотите надвишаваха дела от националния дълг, така че всъщност Юта трябваше да получи компенсация от федерацията. Юта нямаше да настоява за такава, разбира се, стига федералното правителство на свой ред да се откажеше от подобно искане. И за да сложи точка на всичко, референдумът щеше съвсем ясно да изрази желанието на мнозинството от гражданите на щата Юта.

Отцепване. Дали всичко щеше да премине толкова гладко? Роуан се съмняваше, но светиите винаги бяха доказвали таланта си да планират, да управляват и да импровизират. Щяха да свършат необходимото.

— Естествено, Вашингтон просто няма да обърне внимание на резолюцията и на резултата от референдума — изтъкна друг от колегите му. — Всички го знаем. И точно затова ще увеличим натиска.

Определено ги очакваше сблъсък на политическа воля. Вече бяха провели тайни социологически проучвания в щата Юта и бяха установили, че почти 70 процента от населението подкрепят отцепването. И този процент не се беше променял през последните пет години. Информацията от това проучване беше използвана, за да се осигури по дискретен начин подкрепата на законодателните органи, което се беше оказало изненадващо лесно.

Хората бяха готови да продължат сами. Но си даваха сметка, че Съединените американски щати няма да ги пуснат да си отидат без бой.

— Вече имаме план — обясни един от колегите му. — Юта незабавно ще прекрати изпълнението на всичките си федерални задължения. Ще спре прилагането на всички федерални закони и регулации. Федералните служители ще бъдат помолени да напуснат. Няма да се изпълнява нищо наредено от Вашингтон. Ще възприемем тактика на неучастие. След като хората гласуват за отцепване, всички ще напуснем Конгреса и вече няма да участваме във федералната власт. Очаквам, че дори нашият непослушен и неверен брат в Сената ще се присъедини към нас, след като види накъде клони подкрепата в родния ни щат.

Роуан се усмихна. С колегата му почти не бяха разговаряли през последните шест години.

— Това е дързък ход. Но е необходим. Докато се случва всичко, аз ще окажа натиск върху Църквата да успокои хората.

— Вашингтон няма да посмее да изпрати армията — каза друг конгресмен. — Не могат да поемат риска някой да пострада. Това ще съсипе международния им имидж.

Историята беше на тяхна страна. В продължение на няколко седмици през 1989 г. България, Чехословакия, Източна Германия, Унгария и Полша до една се бяха отцепили от комунистическия блок, почти без никакво насилие. Съветският съюз не изпрати войски в тях и не се опита да им окаже военен натиск. Вместо това просто ги пусна да си отидат. Единствено в Румъния, където и двете страни жадуваха за конфликт, беше пролята кръв. Съединените щати не можеха да си позволят да се държат по друг начин. Нямаше никакъв смисъл от военна инвазия в щата Юта.

— Не — потвърди Роуан. — Ще се обърнат към съда.

А точно това искаше той.

Съединените американски щати щяха да заведат дело срещу все още наричания от тях щат Юта с намерението да му попречат да приложи свои нови закони. Аргументът им щеше да бъде, че според прецедента от делото „Тексас срещу Уайт“ щатът Юта няма конституционно право да се отцепва. И тъй като ответникът беше щат, според член трети от Конституцията делото можеше да се гледа единствено във Върховния съд. Което означаваше, че ще се гледа до няколко седмици, ако не и до няколко дни, като се имаше предвид какви можеха да бъдат последиците. Последното нещо, което щеше да иска федералното правителство, беше отцепническите настроения да се разпространят и в други щати.