— Бригъм Йънг ли е написал това? — попита Роуан.
— Почеркът е неговият.
— Значи изгубеното злато и нашата велика тайна са свързани?
Сноу кимна.
— От самото начало. Ако откриеш едното, ще намериш и другото.
— Какво е имал предвид пророкът, когато говори за Самуил и телеграмата?
— Тук Линкълн е проявил голяма хитрост. Към средата на хиляда осемстотин шейсет и трета президентът е изпратил телеграма на Бригъм Йънг, за да се увери, че телеграфните линии все още работят. В нея е казал на пророка, че това, което е прочел в нашата свещена книга за Самуил, му се струва вярно, така че не може да се мечтае за по-добър страж от Ламанита.
Това несъмнено беше загадъчно. Но все пак представляваше нова информация.
— Съществува ли още тази телеграма?
— Запечатана е, така че може да я види само пророкът. На пръв поглед изглежда така, все едно няма никакъв смисъл — но не и в светлината на документа, който държиш в ръцете си. Сега и двамата с теб знаем истината. Кажи ми, Тадеъс, откъде разбра за тази тайна? Предполагаше се, че трябва да я знаят само пророците.
Времето за преструвки беше отминало.
— Както е казал пророк Бригъм, споразумението е сключено между две страни. Нашата и тази на Линкълн. В националните архиви се пазят данни за отношенията на Америка с Бригъм Йънг.
— От известно време насам съм наясно, че ги издирваш. Твоят съучастник сеньор Саласар се оказа голяма напаст.
— Проблем ли имаш с Хосепе?
— Той е фанатик, а такива хора винаги са опасни, независимо за колко искрени се представят. Той сляпо следва учението на Джоузеф Смит и си затваря очите за следващите откровения, които пророците са продължавали да получават през годините.
— Звучи ми като богохулство.
— Само защото възразявам срещу нещо, за което съм сигурен, че е грешно? Нима това не е умно и практично?
— Странни думи от устата на нашия пророк.
— Но точно това е и моята мисъл, Тадеъс. Аз съм пророкът. Така че моите думи са също толкова важни, колкото и тези на останалите преди мен.
Роуан вдигна посланието на Йънг в ръка.
— Защо ми го показваш?
— Защото и аз искам да науча великата тайна. Винаги сме смятали, че Пророчеството за Белия кон е фалшификация, създадена години след описаните събития, в която съставителите са включили вече отминала история и така са представили пророк Джоузеф в по-добра светлина, отколкото е заслужавал.
— Пророчеството е истинско, Чарлс. Брат Саласар вече го доказа.
— Ще ми бъде интересно да видя това доказателство.
— Ние имаме възможност да изпълним това пророчество. Можем да застанем зад Конституцията на Съединените щати, която ни е дадена по Божие вдъхновение .
— Ами ако това унищожи всичко, което Той е създал?
— Така да бъде.
— Разгледай и втората страница.
Роуан се втренчи през твърдото пластмасово покритие и видя под него една карта.
— На това място са скрити както тайната, така и златото — каза Сноу.
— Но картата не ни казва нищо конкретно.
— Йънг очевидно е искал да ни постави предизвикателство. Предполагам, че е имал сериозна причина. Изглежда, се налага да откриеш това, което е скрил господин Линкълн, за да разрешиш тази загадка.
Роуан вече знаеше точно къде да го потърси.
— Може ли да ги взема?
Сноу поклати глава.
— Не и тези. Но ще ти дам копия.
— Значи искаш аз да се заема, така ли?
— Искам да се помолиш, за да ти се разкрие правилният път. Направи това, което ще ти наредят небесата. Така постъпих аз.
Атланта
Стефани беше намерила в интернет решението на Върховния съд на САЩ по делото „Тексас срещу Уайт“, обявено на 12 април 1869 г.
Казусът не беше сложен.
Дали съкровищните бонове на стойност десет милиона долара, които щатът Тексас беше прехвърлил на частни лица, след като Тексас се беше отцепил от съюза, продължаваха да бъдат валидни? По всеобщо мнение прехвърлянето нарушаваше федералните закони и беше извършено в момент, когато Тексас вече се беше обявил извън съюза, така че бившият американски щат беше действал по свои собствени правила, за да регулира този акт. При това положение, ако отцепването на Тексас от Съединените щати беше законно, съкровищните бонове си оставаха валидни и на същата стойност, която имаха на територията на САЩ. Но ако не беше така, те нямаха никаква стойност. Спорът беше елементарен, но по същество задаваше един въпрос от монументално значение.
Дали отделянето беше позволено от Конституцията?
Читать дальше