Стив Берри - Легендата за Линкълн

Касиопея разгледа книгата и внимателно разлисти няколко от крехките страници.

— Можеш ли да ми кажеш нещо повече?

— Това е голяма тайна в нашата Църква. Много стара, още от времето на Бригъм Йънг. Всяка религия има своите тайни и тази една от нашите.

— И ти си я открил?

Саласар поклати глава.

— По-скоро я преоткрих. Намерих информация за нея в архивите. Проучването ми привлече вниманието на старейшина Роуан. Той ме повика и двамата се заехме да работим заедно по този проект в продължение на няколко години.

Налагаше се да го притисне.

— И Пророчеството за Белия кон е част от тази тайна?

Саласар кимна.

— Абсолютно. Но тя е по-сложна, отколкото се описва във видението на Джоузеф. След неговото убийство са се случили още много събития. Тайни неща, за които знаят малцина.

Касиопея се запита защо Хосепе й казва толкова много, без да се колебае. Защо й вярва толкова, след всичките тези години? Или това е някакво изпитание, на което я подлага?

— Звучи завладяващо — каза тя. — И много важно. Пожелавам ти успех в това начинание.

— Всъщност се надявах да ми предложиш нещо повече.

Саласар беше избрал внимателно момента, в който да отправи своята молба. Беше споделил с Касиопея точно толкова информация, че да остане впечатлена от значимостта на мисията му. Беше издирвал дневника на Едуин Ръштън почти две години, а след това беше посветил три месеца на безплодни преговори, за да го купи. Да въздаде изкупление на собственика му се оказа по-простото решение, особено след като той се беше опитал както да го излъже, така и да го измами.

Саласар гледаше Касиопея, докато тя изучаваше дневника.

Ръштън беше светия, какъвто искаше да бъде и той самият. Първопроходец, който беше умножил вярата си с добри дела и беше поел семейна отговорност за четири съпруги. Беше удържал правотата си до самия край и беше станал един от онези, които Небесният отец със сигурност беше приел за „пазители на второто му царство“, за което му беше въздал вечна слава. Нима някой можеше да се съмнява, че онези първи светии са били изпитвани докрай, преди да получат последната Божия милост? Разбира се, че не.

Първите светии бяха положили основите на Цион на земята, а той самият и всеки друг от потомците им носеше отговорност за тяхното наследство.

— Касиопея, не искам отново да си отидеш от живота ми. Ще ми помогнеш ли в моята мисия?

— Какво мога да направя?

— На първо и най-важно място, да бъдеш до мен. Успехът ми ще бъде много по-сладък, ако го споделиш. Но има и неща, за които твоята помощ ще ми бъде от полза. През годините се интересувах с какво се занимаваш и проследих твоя проект да построиш замък в Южна Франция.

— Не подозирах, че знаеш за него.

— О, да. Дори съм правил финансови дарения — анонимно, разбира се.

— Изобщо нямах представа.

Саласар винаги се беше възхищавал от нея. Беше интелигентна, с академични степени по инженерни науки и средновековна история. Беше наследила търговските фирми на баща си — конгломерат, стойността на който понастоящем се изчисляваше на няколко милиарда евро. Саласар знаеше за умелото й управление, както и за нейната холандска фондация, която работеше тясно с Обединените нации по здравни и благотворителни проекти в целия свят. Личният й живот не беше обществено достояние и той не беше отишъл по-далече от това, което беше широко достъпно. Но знаеше достатъчно, за да не се съмнява, че изобщо не е бивало да й позволява да си тръгне преди толкова много години.

„И тя няма да си тръгне отново. Никога вече“, каза ангелът в главата му.

— Наистина мислех това, което ти казах на вечеря — каза му тя. — Допуснах грешка — както с вярата си, така и с теб.

Саласар отдавна беше сам. Нито една жена не беше успяла да заеме мястото на покойната му съпруга. Един ден беше открил случайно снимка, на която бяха двамата с Касиопея. Доставяше му радост просто да я гледа, така че я държеше навън, на показ, и й се радваше всеки ден.

А сега тя беше тук. От плът и кръв. Отново. И това го правеше щастлив.

Солт Лейк Сити

Роуан слушаше разказа на Сноу и очакваше да разбере какво представлява дървената кутия.

— Бригъм Йънг се изправил срещу няколко поредни американски президенти, за да защитава нашата религиозна и политическа независимост. Не обръщал внимание на Конгреса и на законите, с които не бил съгласен, и се подигравал с местните военачалници. И най-сетне, през хиляда осемстотин петдесет и седма година, чашата на търпението преляла и Джеймс Бюканън прибягнал до извънредната мярка да изпрати войски, които да ни подчинят.