Стив Берри - Легендата за Линкълн

— Проследяват пътя на светиите от мястото, където е роден пророк Джоузеф, до мястото на основаването на Църквата и от там до Мисури и Илинойс, където сме се заселили, преди да се установим на запад. Прекосили сме цяла Америка и по пътя сме се превърнали в част от нейната история. При това много по-важна, отколкото смятат всички.

Саласар видя, че тя определено е заинтригувана.

— Този дневник е писмено доказателство за това.

— Изглежда важен за теб — отбеляза тя.

Мислите му бяха ясни. Целта му беше неоспорима.

„Разкажи й“, нареди ангелът в главата му.

— Чувала ли си за Пророчеството за Белия кон?

Тя поклати глава.

— Нека ти прочета един откъс от този дневник. Той разказва за едно велико видение.

Малоун беше успял да се придвижи до отворената врата, зад която се чуваше как разговарят Саласар и Касиопея. Люк беше продължил към другите части на къщата, за да се възползва от възможността да разгледа наоколо.

Малоун нямаше нищо против. Самият той искаше да разбере какво прави Касиопея в компанията на един човек, който беше убил агент на Министерството на правосъдието.

Нищо не изглеждаше както трябва.

Касиопея — жена, която обичаше — насаме с този дявол?

С нея се познаваха от две години и в началото бяха всичко друго, но не и приятели. Отношенията им се бяха променили едва през последните няколко месеца, когато и двамата си дадоха сметка, че искат повече един от друг, но нито единият, нито другият беше готов да стигне по-далече. Малоун разбираше, че не са женени и дори не са сгодени, така че всеки можеше да живее така, както намери за добре. Но бяха говорили едва преди няколко дни и тя дори не беше споменала, че ще пътува до Дания. Нещо повече, беше му казала, че през следващата седмица няма да може да мръдне от Франция, защото строителството на замъка изисквало цялото й внимание. Явна лъжа. Колко други лъжи беше изрекла?

Докато беше навън, беше успял да огледа Саласар. Висок, с тъмна кожа и гъста, вълниста коса. Беше и елегантно облечен, с изискан костюм. Ревност ли изпитваше? Малоун искрено се надяваше да не е така. Но не можеше да отрече, че усеща нещо необичайно. Нещо, което не беше изпитвал много отдавна. Кога беше последният път? Точно преди девет години — когато бракът му беше започнал да се разпада. И тогава също не се беше случило нищо добро.

Малоун беше чул, че Саласар „наскоро се е сдобил“ с някакъв стар дневник, и се запита дали това не беше същият артефакт, който Кърк беше използвал за примамка. Същият, за чийто собственик твърдеше, че вече е мъртъв. И дали според плана на Кърк не трябваше да дойдат точно на това място? Все пак кабинетът на Саласар беше специално споменат.

Засега имаше твърде малко отговори, за да изпробва някоя хипотеза. Така че си каза да не бърза. Не можеше да рискува да погледне през вратата, защото позицията му в коридора навън и без това беше твърде опасна. Но на няколко крачки разстояние имаше друга стая с отворена врата, която предлагаше удобно скривалище.

Той застина неподвижно, така че да чува всяка дума.

Саласар четеше на глас на Касиопея.

На 6 май 1843 г. беше проведено Велико събрание на легиона от Нову. Пророк Джоузеф Смит поздрави хората за добрата им дисциплина. Тъй като бе горещо, той помоли за вода. И с чаша в ръка рече тъй: „Вдигам наздравица за победата над онези, що дават властта на тълпата. Да си пожелаем да свършат по средата на морето в лодка от камък, с железни гребла, и акула да глътне лодката им, и дяволът да глътне акулата, а сам дяволът да бъде заключен в северозападния край на ада, където ключът да бъде изгубен навеки и слепец да го търси до края на времето“.

На следващата сутрин някой си, който беше чул наздравицата, се върна в дома на пророка и го нагруби с тъй зли думи, че Смит му нареди да се маха. Разговорът им привлече вниманието ми, тъй като мъжът говореше високо. Приближих се до тях, когато мъжът вече най-сетне си тръгваше. И тъй, присъствахме аз, Тиъдър Търли и пророкът. Пророкът захвана да говори за линчуването от тълпата, подигравките и преследванията, които бяхме понесли като народ.

„Нека нашите преследвачи ни линчуват колкото си искат. Не им пожелавайте зло, защото скоро ще видите страданията им и ще пролеете горчиви сълзи заради тях.“

Докато се провеждаше този разговор, ние стояхме до южната врата на градината. Пророкът се обърна към мен, казвайки: „Искам да ти разкрия нещо за бъдещето. Ще ти говоря с притча, подобно Йоан в своето Откровение. Ще отидете в Скалистите планини и ще бъдете превелик народ там, който ще нарека Белия кон на мира и благоденствието“.