Стив Берри - Легендата за Линкълн

Беше твърде късно да се откаже. Касиопея беше влязла в играта. И трябваше да я изиграе докрай.

— Повечето вечери седя тук или навън на терасата — каза той. — След малко може да излезем навън, за да се насладим на морския бриз. Но първо искам да ти покажа нещо.

Малоун се надигна от земята. Когато мъжът с Касиопея — за когото предполагаше, че е Саласар — отвори френските прозорци, той се беше проснал зад един гъст плет. Люк, от другата страна на терасата, беше изчезнал по същия начин. За щастие, никой не беше излязъл навън.

Люк също се изправи. Малоун се приближи до него и прошепна:

— Ти знаеше ли, че тя ще бъде тук?

По-младият мъж кимна.

Стефани не му беше казала и дума за това, което със сигурност беше нарочно. Малоун се наведе да избърше калта от дрехите си.

Френските прозорци бяха останали отворени. Малоун направи знак на Люк и двамата влязоха в салона.

Саласар поведе Касиопея към библиотеката, която едно време беше царството на дядо му. Именно от него — дядото по майчина линия — се беше научил да оценява начина, по който бяха правили всичко в началото на историята на Църквата, когато небесните закони се бяха спазвали абсолютно. Преди всичко да се промени в името на конформизма .

Как мразеше тази дума.

Америка тръбеше, че защитава свободата на вероизповеданията, че религията е нещо лично и властта не се намесва в работата на църквите. Но нищо не беше по-далече от истината. Светиите бяха подложени на гонения от самото начало. Още в Ню Йорк, където беше основана Църквата, така че бяха принудени да избягат в щата Охайо. Атаките срещу тях бяха продължили и конгрегацията се беше преместила в Мисури, където ги бяха посрещнали с ново насилие, довело до убийства и разрушения. Затова бяха избягали в щата Илинойс — но там се бяха сблъскали с още насилие и в крайна сметка се беше стигнало до истинска трагедия.

Всеки път когато си помислеше за този ден, коремът му се свиваше от ярост. Двайсет и седми юни 1844 г. Джоузеф Смит и брат му бяха убити в Картагена, щата Илинойс. Идеята на убийците беше да унищожат Църквата, като отнемат живота на основателя й. Но се беше случило точно обратното. Мъченическата смърт на Смит беше сплотила светиите и ги беше вдъхновила за победа. Саласар смяташе, че това е доказателство за Божията намеса.

Той отвори вратата на библиотеката и покани гостенката си да влезе. Нарочно беше оставил лампите да светят, защото се надяваше да има възможност да я доведе тук. Не можеше да го направи по-рано, тъй като пленникът му беше затворен наблизо. Но сега душата на онзи човек със сигурност пътуваше към Небесния отец, а пролятата кръв му беше осигурила изкупление. Саласар изпитваше задоволство, че беше подарил тази услуга на своя враг.

„Не убивай човек, освен за да го спасиш.“ Ангелът много пъти му беше казвал тези думи.

— Доведох те тук, за да ти покажа един рядък артефакт — каза той. — След като се разделихме, започнах да колекционирам всякакви неща, свързани с историята на светиите. Притежавам голяма колекция, която пазя в Испания. Но от известно време се радвам на привилегията да бъда включен в един специален проект.

— За Църквата?

Той кимна.

— Избра ме един от старейшините. Гениален човек. Помоли ме да работя пряко с него. При други обстоятелства не бих говорил за това, но смятам, че ти ще го оцениш по достойнство.

Той се приближи до бюрото, за да й покаже една изпокъсана стара книга, която лежеше отворена на кожената попивателна.

— Едуин Ръштън бил един от първите светии. Познавал Джоузеф Смит лично и бил сред най-близките му сътрудници. Бил един от светиите, които са погребали пророка след мъченическата му смърт.

Касиопея се взря в него. Определено изглеждаше заинтересувана.

— Ръштън бил Божи човек, отдаден на Господ и посветен на възстановяването на истинската религия. През живота си се сблъскал с множество препятствия, но преодолял всичките. В крайна сметка се заселил в Юта и останал там до смъртта си през хиляда деветстотин и четвърта година. Ръштън си водел дневник. Жизненоважен източник на информация за ранните години на Църквата, който мнозина смятат за изчезнал.

Той посочи към бюрото.

— Наскоро се сдобих с него.

На един статив наблизо беше опъната карта на Съединените щати и той забеляза, че Касиопея поглежда към нея. Беше забил топлийки с цветни главички в Шарън, щата Върмонт. Палмира, щата Ню Йорк. Индепендънс, щата Мисури. Нову, щата Илинойс. И Солт Лейк Сити, щата Юта.