Стив Берри - Легендата за Линкълн

Неговата приятелка. Касиопея Вит.

Касиопея Вит остана впечатлена от елегантния интериор, който отговаряше на нейните спомени за майката на Хосепе. Беше тиха, изискана жена, изпълнена с уважение към съпруга си и отдадена на семейството. Майката на Касиопея беше същата и именно тази черта в двете жени, която възприемаше като пасивност, беше една от причините самата Касиопея да напусне както Хосепе, така и лоното на семейната религия. Тези убеждения може би вършеха работа за някои хора, но усещането за зависимост и уязвимост просто не беше част от нейния характер.

— Не съм променял много обзавеждането на майка ми. Винаги съм харесвал нейния стил, така че не сметнах за необходимо да го подновявам. Когато съм тук, много ясно си спомням за нея.

Хосепе си оставаше впечатляващ мъж. Беше висок, с широки рамене, а испанското му потекло си личеше в смуглата кожа и гъстата черна коса. Кафявите му очи излъчваха същата увереност и сдържана сила, както преди. Беше високообразован и говореше свободно няколко езика, така че се беше радвал на огромен успех в бизнеса. Фамилните му интереси, точно както и нейните, се простираха в цяла Европа и Африка. Беше водил живот, изпълнен с богатство и привилегии, както и тя самата. Но за разлика от нея беше взел решение да се посвети на вярата си.

— Често ли идваш тук? — попита тя.

Саласар кимна.

— Братята и сестрите ми не са толкова привързани към това място, така че имам възможност да прекарвам по цяло лято тук. Но скоро ще се върна в Испания за зимата.

Тя никога не беше посещавала семейството на Саласар в Дания. Познаваше ги единствено от Испания, където живееха само на няколко километра от имението на нейното семейство. Касиопея пристъпи към редицата френски прозорци, които гледаха към тъмната тераса.

— Представям си, че от тук има чудесна гледка към океана.

Хосепе се приближи до нея.

— Гледката всъщност е великолепна.

Той отиде и дръпна конзолните резета, френските прозорци се отвориха и позволиха на хладния въздух да се втурне в салона.

— Прекрасно е — каза тя.

Не се гордееше със себе си. Току-що беше прекарала цяла вечер, като непрекъснато беше лъгала един мъж, към когото едно време бе изпитвала истински чувства. Не беше преживяла никакво пробуждане. И изобщо не беше чела наскоро „Книгата на Мормон“. Единствения път, когато се беше опитвала да го направи, още като тийнейджърка, не беше издържала и десет страници. Винаги се беше чудила защо пророците благоговееха пред философията на изгубената цивилизация, описана в книгата. Нефитите бяха изчезнали без следа — без да оставят нито един оцелял и нито един друг спомен за своята цивилизация. Защо трябваше да им подражават?

Беше казала, че измамата е необходима.

Старата й любов Хосепе Саласар беше замесен в нещо, което беше достатъчно важно, за да привлече вниманието на Министерството на правосъдието на САЩ. Миналата седмица Стефани я беше информирала, че Хосепе може би дори е замесен в убийство. Информацията не беше доказана, но беше достатъчна, за да предизвика подозрения.

Беше й трудно да повярва.

— Просто малко разузнаване. Нямам нужда от нищо повече — беше й казала Стефани преди шест месеца. — Саласар може да ти сподели нещо, което не би казал на никой друг.

— Защо смяташ така?

— Знаеше ли, че в испанската му къща има снимка, на която сте вие двамата? Изглежда, е направена преди години. Но си стои там, близо до бюрото му, заедно с останалите снимки на семейството. Точно затова реших да се обърна към теб. Никой мъж не си пази такава снимка, ако няма причина.

Не, никой мъж не го прави. Особено ако е бил женен и е изгубил съпругата си. А след това, миналата седмица, Стефани я беше попитала дали може да ускори нещата и Касиопея беше организирала това пътуване до Дания.

Едно време си мислеше, че обича Хосепе. Той очевидно я беше обичал и явно все още изпитваше чувства към нея. Когато беше отпуснал ръка върху нейната на вечеря и не я беше отдръпнал веднага, беше дал ясен знак. Касиопея беше продължила с измамата, за да докаже както на Стефани, така и на себе си, че всички обвинения са безпочвени. Дължеше това на Хосепе. Той изглеждаше съвсем спокоен, когато беше с нея, и тя се надяваше, че не прави грешка, като го подвежда по този начин. Когато и двамата бяха по-млади, той не беше проявявал към нея нищо друго освен нежност. Връзката им беше приключила единствено защото тя бе отказала да приеме онова, в което вярваха както той, така и техните родители. За щастие, той беше открил друга жена, с която да сподели живота си. Но нея вече я нямаше.